– Не спирай – прошепва тя.

Ами ако това е последният път, когато са заедно, преди да се разделят завинаги? Вече знае, че няма да се върне с него, и я обзема тъга, но и чувство за свобода. Иска да бъде негова съпруга – поне в този миг, ако съдбата не им е отредила други.

– Обичам те – казва `u той. – Винаги ще те обичам.

– Аз също те обичам – отвръща тя. Харесва `u как звучи.

Знае, че има кръв. Знае, че това е нередно, не иска да променя нищо. Той потръпва и от устните му се отронва тих стон. Притегля я плътно до себе си.

Тя вдига поглед към небето над рамото му – реещите се облаци, носената от вятъра пепел – и си представя, че е върху тях, на последния етаж на къща без покрив, две тела, слети ведно, в средата на голо легло с четири подпори.

Вече `u липсва. Усеща, че вече копнее за него. Той ще си отиде. А тя ще остане. Какво ще правят един без друг?

– Сбогом. – Прошепва толкова тихо, че не е сигурна дали изобщо я е чул.

Ел Капитан

Пей, пей,пей

Провират се между дърветата нагоре по хълма. Ел Капитан долавя шума на реката, почти успява да вдъхне мириса `u. Върви след Уилда, като не спира да се оглежда, но очите му са замъглени от потта и агонията. Пробужда се старата му болка, но той я отпраща. Телата на десетки хора се изпариха светкавично, оставяйки само неясни петна. Други бяха изпепелени. След Детонациите зърна жена, превита над разтопена заешка клетка в двора `u – овъглена статуя. Докосна рамото `u с надеждата, че ще я накара да се обърне; но вместо това част от рамото `u се разпадна в облак от пепел. Пръстите `u бяха посивели. Той извади късмет, че не бе изгорял, че не бе пил от черната дъждовна вода, макар да умираше от жажда. Намери стар резервоар, откъдето двамата с Хелмут утоляваха жаждата си. През следващите дни бе на косъм от смъртта. Двамата бяха болни и слаби, но поддържаха силите си с консервирани мандарини, които майка им добавяше към десертите наред с ябълките и кокосовите стърготини.

Болката си проправя път по тялото му. Сега го болят гърдите. Сърцето му бие учестено. За да не залитне, опира ръка на на една фиданка. Болката му напомня за всички страдания, които е преживял – за загубата. Майка му. Найлоновият плик с кокосови стърготини – твърди между зъбите и сладки на езика.

Той въздъхваа.

Въздъхва и Хелмут.

Ел Капитан докосва момичето по рамото.

– Оттук. – Пробиват си път сред младите дръвчета. Реката най-сетне изниква пред погледите им. На това място водата е дълбока, но малко по-нагоре по течението става достатъчно плитка, за да преминат отвъд. Поемат по брега, но след малко Ел Капитан спира. – Ще трябва да те нося – казва на Уилда.

Тя го поглежда и протяга ръце.

Той я вдига и жестока болка го пронизва. Най-странното е, че постига непознато равновесие – Уилда се държи за гърдите му, а Хелмут за гърба. Водата е ледена. Бързо се просмуква в ботушите и панталоните му. В мига, в който стига до раната, Ел Капитан се чуди дали студът няма да убие малката гадинка. Може би избавлението е съвсем просто.

Подтикнат от тази мисъл, той забързва към отсрещния бряг. Оставя Уилда на земята и поглежда прасеца си. Докато момичето не гледа към него, той повдига леко крачола, потъмнял от кръвта. Очите му парят и се налага да премигне. Жив е. На таймера пише:

1:12:04… 1:12:03… 1:12:02.

Скоро ще се смрачи. Слънцето е ниско сред дърветата.

– Хелмут – казва той, – ще направя каквото мога, но ако не успея, ще трябва да отведем момичето...

– Недей – отвръща Хелмут и това е един от миговете, в които не е само ехо. Изглежда, разбира, че Ел Капитан е на път да се откаже и опитва да го спре. Тези мигове са рядкост, но, господи, Ел Капитан живее заради тях. Сякаш преоткрива брат си – хлапе, с което заровиха пушките, което бе толкова умно и обичаше да пее.

– Добре – казва Ел Капитан. Всъщност, ако той умре, и брат му ще умре. Иска му се да обясни на Хелмут какво става, просто да го изрече на глас, да сподели с някого поне част от емоционалния си товар. Ала Хелмут добре разбира какъв е залогът.

Истината е, че ако не беше той, може би Ел Капитан изобщо нямаше да оцелее. Просто щеше да се откаже, тъй като нямаше кого да закриля, дори и по своя шантав начин – на границата на обичта и омразата.

Той се изтласква от дървото и тръгва. Трябва да отведе момичето на сигурно място в медицинския пункт, преди паякът да експлодира. Надява се да стигне навреме, за да обезвреди бомбата, макар че е твърде възможно да задейства механизма и да умре.

Уилда вдига поглед към него.

– Още малко. Ще вървим по края на гората, като заобиколим откритото пространство вдясно. Тогава ще видим покрива на наблюдателния пост.

Уилда върви напред по тясната пътека. А той все така се влачи подире `u. С всяка стъпка болката се засилва. Той забавя крачка. Може би трябва да `u каже да продължи сама. Може би силите му свършват дотук.

Коляното му се огъва. Той залита и се хваща за едно дърво. После се строполява, раненият му крак е изметнат встрани. Хелмут се вкопчва във врата му.