– Благодаря – отвръща Партридж.

– Ще останем тук с момичето, докато опасността горе премине – казва Брадуел.

– Бъди внимателен – предупреждава го Ел Капитан.

– Внимателен – повтаря Хелмут.

Партридж се обръща и поглежда Лайда. Стисва ръката `u.

– Двамата с Лайда ще бъдем плътно един до друг. – В този миг Лайда усеща, че тези думи предопределят съдбата `u. Как да му каже, че няма да тръгне с него? Та той жертва всичко. Не трябва ли и тя да се пожертва? Представя си как майките я карат да остане и все пак знае каква роля `u е отредена – нещо, което `u внушаваха от дете. Да бъде нечия спътница. Да бъде опора.

– Ще се справим – казва Лайда и намята пелерината. После излиза в тунела след Партридж. Когато той отваря металната врата, пред очите `u се мярка трептяща светлина. Връща се мислено в клетката си в медицинския център, спомня си изкуствения панел със слънчева светлина, проникваща като през прозорец, и как потрепва понякога, сякаш наблизо прехвърча птичка, за кратко хвърлила сянка. Изкуствена птица – всъщност прожектиран образ – засенчила за миг изкуственото слънце от другата страна на несъществуващ прозорец – прозорец в затвор.

Куполът е клетка, снежна сфера. А тя се връща обратно там.

Партридж

Копие

Партридж хваща дръжката и натиска. Ярката светлина го заслепява и щом се измъква от тунела, чува отсеченото щракане на оръжия. Когато очите му привикват към светлината, разбира, че всички са насочени към него. Вдига ръце.

– Спокойно – казва той. – Идваме с мир.

Вятърът подхваща пепелта и я завърта около него. Партридж оглежда групата – търси за Сайлъс Хейстингс и другите момчета от неговия випуск – „стадото“, както ги наричаше по навик: Вик Уелингзли, Олгрин Фърт и близнаците Елмсфорд. Ще бъде трудно да ги познае – натъпкани са с мозъчни стимуланти, превърнати са в полухора-полумашини. Ала това са само остатъци от предишната им същност, заключена дълбоко в тях, която преливаше от омраза към него. Последния път, когато ги видя, Вик го заплаши, че ще го спука от бой, но Партридж го накара да млъкне с една дума: „Наистина?“ Всички знаеха какво има предвид: нямаше да е много умно да набиеш сина на Уилъкс. Партридж бе отвратен от себе си, но в крайна сметка Уелингзли се отдръпна, въпреки че сигурно кипеше от гняв. А сега вероятно е въоръжен до зъби.

Лайда изниква до него, сплела ръце на тила си. Пушките помръдват. Червени лазерни точки потрепват по гърдите и главата `u. Партридж се чувства зле. Спомня си насочените към тях лъчи в гората, където майка му и брат му бяха убити. Обзема го гняв.

– Няма ли да отстъпите? – надава вик той. – Нали се предаваме! Какво повече искате?

– Искаме другите – отсича един офицер и пристъпва напред, опирайки дулото в гърдите на Партридж.

– Какви други? Само ние сме. – Къде е Хейстингс? Партридж отново оглежда яките челюсти, масивните черепи и слепоочията с изпъкнали вени. Нищо.

– Вземете момичето! – нарежда офицерът. Двама войници я грабват и я завличат няколко метра встрани.

– Тя идва с мен! Това е условието да се предам!

– Не ти определяш условията – отвръща офицерът. – А ние. – Навежда се над шахтата и кресва: – Всички вън!

Трябваше да се досети, че Специалните сили няма да се задоволят само с него.

– Какви заповеди имате? – пита Партридж. – Какво ще правите с тях? – Един от войниците е впил пръсти в ръката на Лайда. Това го притеснява.

Офицерът не отговаря. Някакъв войник излиза пред редицата и кимва леко на Партридж. Мъжът е висок и слаб, прилича на скакалец, също като Сайлъс Хейстингс. Дали е той?

Партридж мръдва глава, сякаш отмята косата от очите си, какъвто навик имаше Хейстингс. Войникът повтаря движението, въпреки че главата му е избръсната. Хейстингс. Това е той. Може би иска да му помогне.

Щом останалите се изкачват по тунела, войниците грубо ги избутват напред и ги строяват в редица. Карат ги да вдигнат ръце – в това число Ел Капитан, Хелмут и Преша с нейната ръка кукла. Брадуел е оставил Финън и картите в метрото.

Партридж се оглежда – дали другите имат шанс за бягство? До рухналите комини се извива тънка спирала – може би пясъчно създание. Бодлив гръб се надига като вълна от пясък. Къде се бави Майка Хестра с подкреплението? А може би пясъчните създания знаят, че трябва да се боят от Специалните сили и от майките? Не иска да бъде застрелян, нито пък изяден от пясъчно създание.

– Имам право да знам какви заповеди сте получили – казва Партридж.

Офицерът пристъпва към него. Въпреки яките си бедра и широки рамене, походката му изглежда неестествено лека.