– Просто се опитвах да те подготвя, без да вдигам много шум. Подбирах внимателно думите си. Пишех лекциите си специално за теб.

– Кажете ми тогава какво съм пропуснал за революциите?

– Революциите започват хора, които са гладни. Разбира се, има и идеологически революции, но основната причина хората да въстават е, че животът им се е превърнал в борба за оцеляване. Главният фактор е отчаянието.

– Да не твърдите, че хората тук не са отчаяни? Мисля, че грешите. – Айралийн например живее в кротко отчаяние. – Според мен хората тук са отчаяни, само че не го съзнават.

– О, имаш право, но това отчаяние ги кара да се вкопчат още по-силно в това, което имат.

– Ако знаеха истината – казва Партридж, замисляйки се за Брадуел. Ще му се Брадуел да беше тук сега. – Ако можеха да зърнат света извън тези стени, ако имаха представа какво е причинил баща ми на хората, със сигурност щяха да се вдигнат срещу него. Щяха да го направят. Убеден съм в това.

Гласингс се обляга в креслото. Едва сега Партридж забелязва, че това не е обикновено кресло. А трон от театралния реквизит.

– Още не си го разбрал, нали? – казва Гласингс.

– Кое?

– Всички възрастни в Купола вече знаят истината – отвръща професорът. – Нещата, които преподаваме в академията са приказки за лека нощ. Партридж, всички ние знаем истината. Всички я носим в себе си.

Преша

Сън

Брадуел спи, а Финън кротува до малкия радиатор, събирайки енергия, докато вниманието на Преша е погълнато от паяците. Всеки от тях носи невероятно мощен експлозив. Тя разглобява взривните устройства, след което ги преработва в малки ръчни гранати. Написала е инструкциите на нов камък и е изработила три прототипа.

Утре сутринта ще напуснат вилата и следвайки картите в главата на Хейстингс, ще се опитат да намерят летателния апарат. Но преди това Преша иска да остави достатъчно надеждни инструкции. На поляната пред бившия пансион е пълно с палатки, натъпкани с хора, които с подходящо обучение биха могли да отстраняват паяците роботи от телата на оцелелите и да произвеждат амуниции. Защо да не им намери малко работа? И тъй като има проблеми със съня, Преша също си е намерила занимание.

Брадуел беше на мнение, че Хелмут и Ел Капитан трябва да останат тук, а Ел Капитан пък смяташе, че не друг, а Брадуел трябва да остане. Накрая се скараха малко преди Ел Капитан и Хелмут да напуснат къщата заедно Хейстингс за през нощта.

– Хората тук ще имат нужда от теб – каза му Брадуел.

– Ти можеш да ме заместваш. Не си достатъчно оздравял за това пътуване.

– Няма да седя тук със скръстени ръце.

– Нито пък аз – отвърна Ел Капитан.

– Нито пък аз – повтори Хелмут.

– Ако откриете летателния апарат, ще имате нужда от пилот – отбеляза Ел Капитан.

– Пилот – рече и Хелмут с нотка на изненада в гласа.

– Баща ми бе освободен от въздушните сили заради психическа нестабилност, след което изчезна – каза Ел Капитан, – но аз прекарах детството си, изучавайки всичко за летенето, и тренирах на симулаторите. Въпреки че не помниш баща си, знам, че имаме две общи неща. Летенето и лудостта.

– Лудостта – отрони и Хелмут.

– Откачен пилот? Това не е кой знае каква перспектива – промърмори Брадуел.

– Въпросът е – обади се Преша – какви са шансовете този летателен апарат да се управлява като симулатора.

Но Ел капитан не искаше да чуе.

– По-добре да имаш под ръка човек, който знае нещо за летенето. Ще бъде жалко да намерите самолета, а да не можете да различите десния борд от кърмата. Финън може също да бъде от полза. Като помощник пилот. – Лампичките на Финън примигват доволно.

Когато Ел Капитан им пожела лека нощ и пое към общежитията заедно с Хейстингс, Брадуел се провикна подире им от вратата на вилата:

– Значи, отиваме всички! Ще се видим сутринта!

Без да се обръща назад, Ел само махна примирено с ръка и това беше всичко.

Преша се изправя, след което се протяга и преглежда отново нещата в раницата си. Изважда един по един увитите мускали и улавяйки светлината през стъклените шишенца, ги нарежда на масата. Течността в тях се люшка, блестяща и кехлибарена на цвят. Замисля се за майка си, която беше блестящ учен. Но нима този изключителен ум я е довел до нещо добро? Лев Новиков я целуваше. Може би двамата са излизали, когато той е умрял. А после, най-вероятно, възползвайки се от скръбта `u, Уилъкс, убиецът на Лев, е успял да я спечели и да се ожени за нея. Но дали след време е открила, също като Уолронд, че Уилъкс е отговорен за смъртта на Лев? Може би тъкмо това я е тласнало към Иманака, бащата на Преша. И все пак е сигурна в едно: в постъпките си майка `u невинаги е била водена от разума и логиката. Много от решенията си е взимала, вслушвайки се в сърцето си, а не в разума. И тъкмо тези решения впоследствие доведоха до смъртта `u.

Преша няма намерение да допуска същите грешки – независимо от чувствата, които бе изпитала в прегръдките на Брадуел в гората.

Най-важното сега е да защити завещаното от майка `u. Без тези три мускала няма да има лечение за никого.

Парчето сукно, което Брадуел `u бе дал, за да увие мускалите на кръста си, не изглежда достатъчно сигурно за такова опасно, а може би смъртоносно пътуване. Затова тя изрязва правоъгълна ивица от едно одеяло и увива в нея мускалите, преди да ги загъне в сукното.