– Нима смяташ, че имаш права?

Партридж се взира в безизразните му очи.

– Знам, че ме иска жив. Мъртъв няма да му бъда от полза.

Офицерът забива лакът в ребрата на Партридж. Той се превива на две, но успява да се задържи на крака. Изправя се с усилие. Поема жадно въздух, който нахлува хрипливо в гърдите му.

– Екзекутирайте ги – нарежда офицерът. – И върнете затворника в Купола!

– Какво? Не! – Партридж се нахвърля върху офицера. – Аз съм проклетият син на Уилъкс! Имам по-висок ранг от теб!

Офицерът го удря с пушката. Ръката му изтръпва от болка. Челюстта му изпуква – сякаш е прострелян в главата. Партридж се извърта и пада.

В този миг чува гласа на Преша:

– Това момиче е Чисто. Вие сте я изпратили тук. Не можете да я убиете.

Партридж изтрива кръвта от устата си и вижда как Преша избутва Уилда към войниците. Лицата на Брадуел и Ел Капитан са застинали, непроницаеми. Сякаш винаги са смятали, че ще умрат по този начин. Хелмут е затворил очи в очакване на смъртта.

– Тя изпълни дълга си – кресва офицерът. – Върни се в редицата!

Уилда отстъпва към Преша.

– Разполагам с армия – обажда се Ел Капитан. – Те ще отмъстят за смъртта ни.

– Послушайте го! – надава вик Партридж. – Моля ви, недейте! Нека първо да поговорим! – Тогава очите му срещат погледа на Лайда. Тя притиска с ръце гърдите си. Ала вместо ужаса, който очаква да долови, Партридж съзира нещо друго – стиснати устни, стегнати мишци. Видът `u не издава страх. А гняв.

Офицерът хвърля хладен поглед на Партридж.

– На три – кресва на войниците.

– Майко Хестра! – надава вик Лайда.

– Слушайте, можем да ви бъдем полезни – Брадуел печели време. – Разполагаме с информация...

Офицерът остава глух за възраженията им.

– Едно!

– Божичко! – надава вик Партридж и се нахвърля върху един от войниците. Войникът го премята с лекота и го просва на земята. Партридж се опитва да стане, макар да усеща на гърлото си дулото на пушката.

– Две!

– Пощадете момичето! – крещи Преша. – Поне нея!

В този миг се разнася гръм. Някой от нетърпеливите войници е произвел изстрел, още преди офицерът да стигне до три? Кой е улучен? Войникът, приковал Партридж към земята, рухва върху него с цялата си тежест. Прострелян е в слепоочието. Партридж понечва да изтласка тялото му, но внезапно се разразява кръстосан огън. Всички се пръсват в различни посоки. Брадуел, Преша и Уилда се втурват да търсят прикритие. Ами Ел Капитан? Ами Лайда? Не ги вижда. Куршумите свистят във въздуха. Партридж се свива под мъртвия войник, надявайки се тялото му да спре куршумите. Улучени са още двама войници, които се свличат на земята.

Останалите залягат и откриват огън по посока на рухналите комини. Отначало Партридж решава, че майките са довели подкрепления – въоръжени с ножове, стрели и копия. Само че атаката е с истински оръжия – автоматични.

В този миг зърва Лайда. Успяла е да се отскубне от войниците и се опитва да избяга. Един от тях я забелязва, хуква след нея и я сграбчва за пелерината, която се свлича разкъсана от гърба `u, разкривайки самоделното копие. Явно се е върнала да го вземе, докато той е пълзял нагоре по тунела. Тя грабва копието и го забива в гърлото на войника. От пушката му изригват куршуми, които се разпиляват в прахоляка.

Партридж е смаян. Лайда се оглежда – брулена от вятъра и неумолима. После хуква към рухналите затвори. Защо? Макар да не знае отговора, за нищо на света не би я оставил сама. Прекалено опасно е.

Той хвърля поглед през рамо, готов да се спусне подире `u. Сред отломките на комините се мяркат неясните силуети на слаби, белезникави фигури, стрелящи със снайперистка точност. Хоризонтът е оживял от пясъчни създания, които яростно се извиват. Смъртта е наблизо и в тях се надига глад.

Брадуел отваря рязко вратата към тунела и се спуска в него, вероятно да вземе Финън и картите.

Партридж се измъква изпод тялото на мъртвия войник и побягва. Ботушите му трополят по твърдата земя. Изпитва истинска наслада да се носи с такава скорост.

Но изведнъж нещо го удря в тила. Той полита напред и охлузва кожата на дланите си. Над него надвисва огромната фигура на войник с исполински череп и насечена челюст. Навежда се, поглежда Партридж и просъсква:

– Най-сетне ще те спукам от бой. Какво ще кажеш?

Вик Уелингзли. Партридж втренчва очи в неговите:

– Не знаех, че жалките марионетки на Купола имат толкова добра памет.