– Дали е Чиста? – пита Лайда.

Партридж свива рамене.

Приближава към Преша. Дали да я прегърне? Не прилича на този тип хора. Тя държи момичето за ръка.

– Как си? – пита я тихичко. Чуди се дали и тя сънува майка им като него, обречен да открива мъртвото `u тяло където и да отиде. Дали би признала, че я сънува? Едва ли. Тя не обича да споделя. Но Преша знае много добре какво е да откриеш майка си, след като години наред си я смятал за мъртва, само за да я загубиш отново. Дори никога да не говорят за ужасната преживелица, тя е нещо, което ги свързва.

– Добре съм. – Явно не иска да навлиза в подробности.

– Старая се да не мисля много за това. – Какво малодушие – да наречеш това онези, които убиха майка му и Седж. – Съжалявам – казва той, без да знае за какво точно се извинява – може би заради миналото. – Не исках да...

– Няма нищо. – Думите `u звучат искрено, като прошка.

– Кап, ела да видиш. – Брадуел посочва разгърнатите на пода карти.

Ел Капитан поглежда – Хелмут също, проточил шия над рамото му.

– Ти ли ги направи? – пита той Партридж.

– Лайда помогна. Не са идеални, но си помислих, че могат да бъдат от полза, ако един ден...

– Защо изглеждат така? – Ел Капитан коленичи, присвивайки очи от болка. Сякаш са минали през люти битки.

– Още не са готови – обяснява Партридж.

– Защо сте тук? – пита Лайда.

– Всичко се промени – казва Преша.

– Как така?

Брадуел развързва една от пристегнатите на гърба му черни кутии и я включва в контакта, захранвал коледните лампички, които веднага угасват.

– Имаме новини за теб, а също и няколко въпроса.

– Ами... – Преша се колебае как да започне. – Това е Уилда. –

Момичето вдига поглед. Не е Чиста. В нея има нещо нередно, но не може да определи какво точно.

Брадуел сяда, потрива неуверено ръце и казва:

– Поклонниците на Купола я открили недалеч от гората. Твърдят, че е доведена от Специалните сили.

Ел Капитан чопли засъхналата на панталона си кръв.

– Специалните сили ли? Какво става, по дяволите? – пита Партридж.

– Един войник от Специалните сили ме отведе при момичето. – Ел Капитан е пребледнял. – Написа ми нещо като съобщение. Една-единствена дума. „Хейстингс.“

– Хейстингс? – възкликва Партридж.

– Сайлъс Хейстингс? – обръща се Лайда към Партридж.

– Познавате ли го? – смайва се Ел Капитан.

– Беше ми съквартирант – обяснява Партридж. – Божичко, погубили са Хейстингс! Много ли е зле?

Ел Капитан потрива коляно, сякаш го боли, и казва:

– Още не е изгубил човешкото в себе си. В очите му още се долавя истинската му същност. Може ли да му имаме доверие?

– Не беше нито най-коравият, нито най-благонадеждният, но беше лоялен. – Спомня си го на танците – висок и непохватен – как завързва разговор с някакво момиче. – След такава мозъчна стимулация хората се променят, но стига да може, със сигурност ще помогне.

– Определено ще имаме нужда от помощ – казва Ел Капитан.

– Какво става? – пита Партридж. – Защо ни е помощ?

– Уилда е донесла ново послание от Купола, от баща ти – обяснява Преша.

– От баща ми? Защо сте толкова сигурни? – дава си сметка, че се отбранява.

– Написано е в същата форма като първото – отвръща Ел Капитан. – Двайсет и девет думи и кръста, пресечен с окръжност.

– Келтският кръст – обажда се Лайда. – Всъщност е ирландски.

– Специалните сили я отвели в Купола – обяснява Ел Капитан. – А там я излъскали като нова.

Партридж се хваща за лоста над главата си и сяда.

– Като нова ли?

– Била е несретница – казва Преша.

– Божичко! – възкликва Партридж. – Нима разполагат с необходимото? Ако баща ми е в състояние да премахне срастванията, значи ще може да реконструира и собственото си тяло. Дори не е изключено вече да е регенерирал клетките си. Направих експеримент с мускалите. – Той изважда ризата от панталоните си и им показва пристегнатите на кръста му мускали. – Майка ми бе права, че са опасни, но ако баща ми наистина може... – Навежда се и оглежда съвършената кожа на момичето. – Щом е постигнал това, ще може да излекува и себе си. – Хвърля поглед на всички. – Ще живее вечно!

– Не, няма – възразява Преша и вдига ръката на момичето. Тя трепери. Момичето има паралитично треперене, също като баща му. – Още е малка. Помниш ли защо мама е успяла да те предпази от един-единствен вид кодиране? И защо не е ваксинирала и мен? Била съм само с година и половина по-малка от теб.

Партридж кима. Било е твърде рисковано, но не иска да го казва пред момичето. И без това е достатъчно изплашено.

– Мозъчната стимулация на момчетата в Купола не започва, преди на навършат седемнайсет – казва Лайда. – А при момичетата може да е още по-късно.