– Дилъри на смърт ли? Имаш предвид Специалните сили. Много остроумно. – Сетне я поглежда чаровно и добавя: – Жалко, че трябваше да оставим оръжието.

Майката го поглежда подозрително.

– Какво друго да кажа? Искам само да помогна – отвръща с усмивка Ел Капитан.

Тя започва да тършува из невидимите кобури, скрити сред тежките дипли на дрехата `u.

– Знаеш ли как се издухват стрелички?

– Това е изкуство. – Беше го усвоил по време на ловен сезон. – Но сигурно съм загубил форма.

Накрая майката изважда втора тръба и комплект стрели.

– Внимавай – предупреждава го. – Върховете са отровни. – Синеокото `u момченце го гледа изпитателно.

– Ще бъда много внимателен!

– Много внимателен! – казва Хелмут.

Ел Капитан поглежда над резервоара и зърва сянка, която се мярка край бетонната плоча отсреща. Подава се призрачна глава. Той стреля и пронизва ухото на подземното момче. То притиска с ръка мястото, а по шията му се стича кръв. После изчезва.

– Добре – казва майката.

– Добре – отвръща Хелмут почти като поздрав.

Минавайки край едно старо джакузи, се промъкват първо до иззидана от павета и каменни плочи стена и сетне до един очукан и оголен миниван. Като отстрелват подземните момчета едно по едно, накрая успяват да се измъкнат от територията им. Ел капитан усеща крака си, сякаш в жилите му тече огън.

В това време Брадуел, Преша и момичето се крият зад рухнал двуместен гараж.

– Чисто е – казва майката.

Преша се обръща към Ел Капитан:

– През цялото време накуцваше. – Наблюдавала го е?

– Разтегнат мускул – обяснява той. – Добре съм.

– Добре съм – казва и Хелмут, сякаш го е попитала.

– Вървете само по тази пътека. Право на запад – казва майката.

– Няма ли да дойдеш с нас? – пита Ел Капитан. – Мислех, че сме добър екип.

Тя съблича якето си. Рамото `u е одраскано.

– Не съм единствената, която знае как се използва отрова. Оставете ни. Така никога няма да успеем.

– Ще потърсим помощ! – обещава Преша.

Само че Ел Капитан не може да участва в това. Може да избухне. Времето му изтича.

– Не – отсича жената. – Майките ще дойдат да ни приберат.

– Фридъл – сеща се Брадуел. – Може да огледа околността отвисоко и да потърси други майки. Ще ги доведе.

Преша изважда Фридъл от джоба си.

– Да напишем ли бележка?

– Просто го пусни – казва майката и погалва детето си. – Те ще разберат.

Преша обхваща Фридъл с ръце.

– Доведи помощ. Намери майките, доведи ги тук – казва тя и вдига ръце. Фридъл размахва крилца и се стрелва в пепеливия въздух.

– А сега вървете. Ние ще се оправим – казва майката.

– Сигурна ли си? – колебае се Ел Капитан.

– В нищо не съм сигурна – отвръща тя, присвила очи.

Партридж

Две по две

През последните няколко часа Партридж и Лайда са работили упорито по картите. Лайда трябва да добави детайли за девическата академия, медицинския център и улицата, където живееше преди време.

Партридж лежи по корем срещу Лайда. Сякаш отново е дете, погълнато от разгърнатия на пода училищен проект. Иска му се този момент да не свършва – проблясващите коледни светлинки, Майка Хестра, която разказва на Садън приказка, и Лайда, приведена над работата си. Майка Хестра им позволява да си шепнат.

– Току-що осъзнах – обажда се Лайда, – че идва Коледа.

В Купола си разменят дребни подаръчета. Ресурсите и пространството са ограничени, така че е неразумно да се правят много продукти. Жените шият готварски престилки и ръкохватки (въпреки че почти никой не готви), плетат шалове (въпреки че температурата в Купола е контролирана) и изработват бижута от мъниста, които мъжете купуват от една жена и подаряват на друга – разменна търговия с еднакви колиета.

– За щастие ще я пропуснем – казва Партридж. – Миналата Коледа баща ми ми подари папки с различни цветове.

– Ще ми липсват снежинките, които децата изрязват от хартия и лепят на прозорците.

– Прекарах празника с учителя по наука, господин Холенбек, и семейството му. Отидохме в зоологическата градина.

– Не си се прибрал вкъщи?

– Баща ми винаги е зает. А и след изчезването на Седж нямаше смисъл.

Тя поглежда картата. Съжалява ли го? Всъщност той не желае съчувствие.