Поема нагоре по тесните дървени стъпала. Вятърът духа на пориви. Небето е прорязано от тъмни надвиснали скелети на сгради. Навремето тук е имало хубав квартал – редици кремави къщи, които сега приличат на избелели кости.

Зърва Лайда, застанала на ъгъла на срутена къща. Пелерината `u пада на дипли около тялото `u, а в ръцете си държи копие с тънко острие на върха. Отначало долавя в очите `u страх, ала щом го вижда, усмивка озарява лицето `u. Кожата `u блести от восъчния серум. Сините `u очи са насълзени – но дали защото се радва да го види, или заради вятъра? Косата `u е поизраснала, покривайки главата `u с мек пух, и подчертава красивите черти на лицето `u. Изпитва желание да се спусне към нея, да я вдигне и целуне. Ала Майка Хестра ще го разбере погрешно, ще сметне това за проява на агресия и може да го нападне. Не е позволено да остава насаме с Лайда. Това бе едно от многото условия – пълна закрила над момичето.

Той се усмихва и `u намига. Тя също му намига в отговор.

Лайда се приближава към Майка Хестра и разрошва косата на Сайдън.

– Ще пътуваме в колона – казва Майка Хестра.

– Илиа няма ли да дойде? – пита Партридж.

– Развила е инфекция от пепелта в дробовете. Затова ще остане тук и да се надяваме, че ще се оправи.

– Прегледа ли я лекар? – пита Партридж.

– Какъв лекар очакваш да повикат? – отвръща остро Лайда.

–Тя е поредната жертва на кръвопийците – отбелязва хладно Майка Хестра, измервайки с очи Партридж. – Те създадоха пепелта, от която дробовете `u са болни. Един ден това ще стане причина за смъртта `u. Поредното убийство.

– Аз не съм палач – отвръща Партридж отбранително. – По време на Детонациите бях дете. Знаеш добре това.

– Палачът си остава палач – заявява Хестра. – Подредете се в колона.

Лайда застава зад Майка Хестра, а Партридж се нарежда най-отзад, на три стъпки от Лайда. Усеща лекота в стомаха си. Сърцето му бие учестено.

– Здрасти – прошепва той.

Лайда извива ръка зад гърба си и му махва.

– Липсваше ми – прошепва той.

Тя го поглежда през рамо и се усмихва.

– Без приказки! – кресва Майка Хестра. Как изобщо го е чула?

Копнее да разкаже на Лайда за мускалите, за крака на буболечката, за странното усещане, че това му е познато отнякъде. „Трябва ни план“ – иска му се да `u каже. Нали тъкмо това ги бе събрало – планът му да открадне нож от изложбената зала и ключовете `u от витрината с ножовете. Немислимо е да остане под опеката на майките до края на живота си. Но от друга страна, двамата с Лайда просто няма къде да избягат. В безизходица са. Дали и тя си мисли същото? Вероятно.

Канят се да напуснат Разтопените земи, насочвайки се към Мъртвите полета, които са пусти, ветровити и опасни. Представя си как изглеждат отстрани – Майка Хестра, облечена в кожи и накуцваща под тежестта на сина си, Лайда с широката си пелерина и самият той, озъртащ се нервно наоколо.

Без оръжие се чувства уязвим и безполезен. Майка Хестра носи кожена торба със стрели, преметната на гърба `u. Ще му се и той да разполага с нещо, каквото и да е. Беше свикнал с всевъзможните месарски ножове и куки на Брадуел. Всъщност изпитва странно облекчение от факта, че в Купола бе подложен на специално кодиране на мускулите за сила, бързина и ловкост. Стомахът му се обръща от странната признателност, която изпитва към баща си за приеманите стимуланти.

Мъртвите полета, ширнали се пред тях, са изпепелени по време на Детонациите. Оттогава са голи – без дървета и нова растителност, прорязани единствено от останките на разбития магистрален път, гниещи ръждясали автомобили, разтопена гума, сринати магистрални бутки.

Партридж разтрива премръзналото си лице. Свива ръце в юмруци. Ужиленото от буболечката място е все така болезнено. Студът го пронизва до кости, чак до върха на отрязаното кутре, което звучи абсурдно, но е самата истина.

Сега трябва да са предпазливи. Тук-там в пясъка, който се вдига на спирали, различават очертанията на заоблен гръбнак. Пясъчните създания са твари, сраснали се по време на Детонациите със земята или със самите руини, и сега ловуват наоколо. Бронирани с пръст, камък и пясък, те се срещат във всякаква големина и форма. Дебнейки от земята, обграждат жертвата си и нападат. Но пясъчните създания познават майките. И се боят от тях.

Лайда забавя крачка – изостава от Майка Хестра и се приближава до Партридж. Нарочно ли? Той ускорява темпо.

– Имаше ли такъв кучешки студ като бяхме малки? – обажда се той.

– Навремето имах синьо палтенце и ръкавички, свързани с връвчица, която се промушваше през ръкавите, за да не ги изгубя. Трябва да се държим един за друг – казва тя, – за да не се изгубим. – После спира. Той продължава да върви към нея. Лайда се озърта към Майка Хестра и се обръща към него. Той я целува. Това е по-силно от него. Тя докосва набързо бузата му – кожата им, покрита с восъчния серум, е странна на допир. – Случи се нещо – добавя тя – с Илиа.

– Какво? – пита Партридж.

– Знае много тайни. Казва, че може да умре, преди да е изпълнила дълга си. Не спира да говори за семето на истината.

– Да не би да има халюцинации? Какво означава всичко това?

– Не знам – отвръща Лайда и преди да са дали повод на Майка Хестра да ги смъмри, се обръща и поема бързо напред да заеме мястото си в колоната.

Майка Хестра спира в подножието на възвишение. Долу се вижда разрушена бензиностанция и наполовина затънал в пясъка билборд.