– Още си тук.

– Ти също – отвръща Лайда, имайки предвид не само физическото присъствие, но и емоционалното. Отначало принуждаваха Илиа да взима вана. Пепелта на Разтопените земи се бе натрупала в джобовете, в белите дробове, а бактериите бяха пуснали корени. Майките се тревожеха. Илиа се нуждае от почивка и специални грижи.

Ала преди пет нощи в същите тези вани се случи нещо невероятно. Илиа, която бе толкова безучастна и мълчалива, изведнъж дойде на себе си, сякаш обзета от треска. И тогава започна да разказва на Лайда истории – странни, безименни и безадресни истории за мъжа и жената, вероятно легенди или случки от собственото `u детство.

Лайда разказа на Майка Хестра за промяната у Илиа и Хестра нарече този процес оздравяване. Лайда смята, че това е чудесно. В рехабилитационния център никога не използват думата оздравяване. За разлика от собствената `u майка, тези майки тук са безпощадни, но и безпощадно обичащи. По ирония на съдбата за първи път през живота си се чувства в безопастност както никога досега, дори в защитения балон на Купола.

От първия миг на оздравителния процес се надяваха, че той ще продължи. И наистина продължи. Денем Илиа прилича на бледа сянка, задушавана от кашлица в усамотението на стаята си, ала щом влезе във ваната, се променя.

– Тази вечер твоята е пълна с нещо друго – казва Илиа. Гласът `u е нежен и слаб, леко дрезгав от дългото мълчание.

Една от майките каза на Лайда, че е добре да се натопи цялата.

– Серумът трябва да покрие всеки сантиметър от кожата ти, всеки косъм на главата ти. – Въздухът мирише на сироп и на болница. Лайда смъква пелерината и я премята на облегалката на един стол. Потапя пръсти в топлата, изпускаща пара течност. Те стават хлъзгави и изсъхват бързо, покриват се със странна ципа.

– Казват, че прикрива човешката миризма – обажда се Илиа. – За да пътувате утре по-безопасно.

– Какво е усещането?

– В моята има вода. Не мога да замина с вас, пък и не искам.

– Нито пък аз! – Лайда иска отчаяно да зърне Партридж, въпреки че тук `u харесва. Бе започнала да се учи как да се бие и да ловува. Мускулите `u бяха заякнали. Имаше добър мерник. Беше се научила да лежи притихнала в засада. Опасно е, но и странно умиротворяващо. Докато се съблича, няма и следа от стеснението, което бе изпитвала в момичешката съблекалня на академията. Чувства се добре в кожата си. Лайда сгъва дрехите си на стола и се потапя в странната смес.

– Предпочитам да умра тук – казва Илиа.

– Вярно, че си болна, но не умираш. – Лайда няма желание да говори за смъртта. В Купола рядко я споменаваха. Сама по себе си думата бе неуместна. При първите симптоми на болестта бяха завели баща `u в медицинския център, в крилото за изолация, и тя никога вече не го видя. Болестта и смъртта се смятат за позор и сега Лайда се пита дали баща `u, също като Уилъкс, е взимал стимуланти, които накрая са започнали да разяждат тялото му. „Баща ти си отиде – бе казала майка `u. – Почина.“

– Разкажи ми някоя история! Цял ден чакам този момент. – Това не е съвсем вярно. Защото историите я плашат. В тях се долавя чувството на обреченост – краят няма да е добър.

– Не и тази вечер.

– Миналата нощ ми разказа, че жената работела като пазителка на познанието в онова тихо място, а мъжът дошъл при нея и я помолил да съхранява семето на истината – семе, което щяло да покълне в света, който очаквали да се роди. Но какво става после?

– Споменах ли, че жената се влюбва в мъжа?

– Да. Каза, че сърцето `u сякаш се завъртяло. – Лайда познава това чувство. Изпитва същото, когато мисли за Партридж и особено когато си представя, че той я целува.

– А споменах ли, че мъжът също е влюбен в нея?

– Да. Точно на това място спряхме. Искал да се ожени за нея.

Илиа поклаща глава.

– Това е невъзможно.

– Защо?

– Защото ще умре.

– Ще умре ли?

– Но тя не може да умре с него. Жената трябва да продължи да живее, защото е пазителка на познанието и на семето на истината. А семето пази много тайни.

– Какви тайни?

– Тайни, които могат да спасят всички.

Истинска ли е тази история? Действието не се ли развива във времето Преди?

– А той как умира?

– Той вече е мъртъв. И тя също умира, вътрешно.

– Какво става със семето на истината? – У Лайда се надига тревога. Опитва се да се убеди, че това е само история, но всъщност не вярва в това.

– Жената се омъжва за човек, който е избран да оцелее, за да може семето на истината да бъде съхранено. Омъжва се за човек с връзки. Вече сме близо до края.