Когато се прибираше, тъмният автомобил я чакаше пред вратата. Щом се приближи, шофьорът отвори вратата и излезе. Но не беше същият като предния път, този мъж беше значително по-млад и минаха няколко секунди, докато тя го познае.

— Здрасти, Ребека, името ми е Едлер, аз съм адютантът на полковник Пелас…

Той и подаде ръка.

— Срещнахме се за кратко в апартамента на „Мария Трапгренд“…

— Здрасти — каза тя и стисна ръката му.

Той отвори вратата на задната седалка.

— Добра вечер, скъпа Ребека — каза Таге Самер. — Прощавай, че идваме така без предупреждение, но имам добри новини…

Тя се поколеба и погледна към Едлер.

Самер изглежда прочете мислите и.

— Можем да говорим свободно, нямам тайни от Едлер…

— Добре… Значи може да се качим горе — добави тя след няколко секунди размисъл. — Малко по-уютно е, отколкото да седим в колата…

— Благодаря за поканата — усмихна се той. — С радост някой друг път, но точно сега предпочитам колата. В апартаментите никога не се знае кой може да подслушва…

Той потупа задната седалка до себе си и Ребека нямаше друг избор, освен да седне.

Едлер скочи на шофьорското място, запали колата и потегли бавно по „Роламбсвеген“.

— Да не сте намерили Хенке? — попита тя, преди той да успее да отвори уста.

— Още не, но мислим, че знаем къде се намират и той, и Сандстрьом. Очакваме залавянето им в скоро време.

— Окей, хубаво. Или хубаво може би не е правилната дума…

— Знам какво имаш предвид, Ребека. Всичко това е за доброто на Хенке и сме изключително благодарни, че ни помагаш. Трябва да се доберем до него, преди да е сторил някоя глупост. Разбираш, че не става дума само за револвера…

Той хвърли бърз поглед към гърба на Едлер.

— Има данни за бомба…

— Какво? Но тогава трябва да отложите сватбата на принцесата…

— Не, не, това въобще не се коментира. Кралският двор е твърдо решен по въпроса.

— Ами рискът?

Той пое дълбоко дъх, след което сви рамене.

— Рискът е преценен като приемлив за ситуацията.

— Как може такова нещо, сериозно? Бомба…

— Това е все още непотвърдена информация. Разполагаме с твърде малко подробности, за да посмеем да предложим такава сериозна мярка като отлагане на сватбата. Бомбени заплахи има често и работодателите ми…

Той въздъхна.

— Много е заложено на карта, Ребека, значително повече, отколкото можеш да си представиш. Обществената подкрепа за кралското семейство е намаляла наполовина през последните петнайсет години, Риксдагът е пълен с републиканци, които чакат своя момент, и ако цифрите продължат да падат със същото темпо…

Той замълча и сви рамене.

— Естествено, такива фактори не трябва да се отчитат, когато се прави оценка на опасността, но знаеш не по-зле от мен как стоят нещата. Всички големи организации са едни и същи. Някъде винаги има служител, когото го е страх да не изгуби работата си, и затова се колебае при взимането на неприятни, но понякога необходими решения.

Той разпери ръце.

— Няма почти нищо друго, което да увеличава подкрепата за кралския двор толкова, колкото една сватба, работодателите ми научиха това още преди няколко години. За съжаление, всички писания, колкото и неверни да бяха, надупчиха цялото покачване.

— Ами кръщенето? То не беше толкова отдавна?

Той поклати глава.

— Кръщенията са твърде спокойни, не излъчват същия блясък. В днешно време, за жалост, има само две неща, които ни карат да се обединим около кралското семейство — сватба и национална криза. Така че се искат екстремни обстоятелства, за да се вземе решение за ограничаване на празненствата, още повече за отлагането им. Освен това, що се отнася до евентуалната бомба, все още имаме твърде малко подробности.

— Тогава какво знаете, позволено ли е да ми кажеш?

— Всъщност не, Ребека… — той се поколеба няколко секунди, после размени бърз поглед в огледалото с Едлер, преди да продължи.

— Само преди няколко часа ни подшушнаха за един апартамент. Направихме обиск и намерихме определени индикации, че вътре е била изработена бомба…

— И това как е свързано с Хенке?

Самер си пое дълбока глътка въздух.

— Апартаментът се намираше на „Мария Трапгренд“, врата до врата с този на Хенрик…

Сърцето и започна да бие все по-силно, но тя даде всичко от себе си, за да го прикрие.

— Чакай малко, значи смятате, че Хенке би… Не, не, забравете. Хенке не може една библиотека Billy да сглоби, а бомба…

— Напълно съм съгласен с теб, скъпа Ребека.

Той я потупа внимателно по коляното.

— Ние също не вярваме, че Хенрик е изработил бомбата сам. Но от друга страна, едва ли може да е съвпадение, че този, който го е направил, е разположил работилницата си в апартамента до неговия. Освен това вътре намерихме два пръстови отпечатъка от Хенке…