— Добре, тогава мисля за кратко да дам думата на кралския отговорник по сигурността. Той има да каже някои неща и препоръчвам всички да слушат внимателно.

Рунеберг направи жест към Таге Самер, който седеше на стол малко встрани. Рсбека го беше видяла още когато влязоха в конферентната зала, но въпреки това сърцето и заби малко по-силно, когато той се изправи и закопча сакото си.

Мъжът от другата страна на малкото гише запрелиства листата пред себе си.

— Смяна на филтър — каза той по малката си радиостанция, — чул ли си нещо за това, край?

Радиостанцията изпука.

— Не — отвърна гласът от другата страна.

— Провери ли дневния график, край?

— Йеп, няма нищо. Системата също не алармира, край.

Настъпи кратко мълчание.

Мъжът сви рамене и се ухили на Нора.

— Съжалявам, но не мога да ви допусна, без да подсигуря зелена светлина от шефа…

— Разбирам — каза тя. — Можем, естествено, да обърнем и да се прибираме, но звучеше като че е спешно, когато ни се обадиха…

Тя се престори, че проверява часовника си.

— А и вече се забавихме. Ако се получи прегряване…

Мъжът отново се засмя.

HP му се издразни едва две секунди, след като влязоха в малкия офис: трениран, зализана назад коса, мазнярска усмивка, кокалести скули. Твърде голям красавец за такова място…

Той направи няколко предпазливи стъпки, приближавайки се, за да може да надникне над малкото гише.

Тъмносин оребрен пуловер, съответстващи му панталони със странични джобове и черни лъснати кубинки. На маса малко зад него имаше купчина жълти предпазни каски, а над рафт с радиоапарати висяха различни връхни дрехи в ярки цветове. Общо взето точно каквото можеше да се очаква да се види в сервизния отдел.

И все пак имаше нещо, което го смущаваше…

Радиото изпука отново:

— Окей, слушай, не мога да се свържа с Якобсон по телефона. Сигурно е зает с онова другото. Но ще направим така… Хората горе да изчакат засега, а ти слез във вентилаторното и провери, край.

— Не може ли някой от нас да дойде? — вметна Нора, преди мъжът да успее да отговори. — Така поне ще можем да отбележим, че сме инспектирали филтъра намясто и шефът няма да ми пили на главата. Знаеш как е… — тя му се усмихна и наклони глава настрани. Съдейки по тъпото му ухилване, номерът, изглежда, проработи.

— Слушай, чудят се дали не могат да изпратят някой с мен заради протокола. Така сигурно става, край?

— Добре, така ще направим, край.

— Край на връзката!

Мъжът остави радиостанцията и намигна на Нора.

— Добре тогава, значи ти и аз ще слезем долу…

— Звучи добре, но за жалост тук само Юнас е изцяло упълномощен да направи такава инспекция… — Нора сложи длан върху ръката на Джеф.

— Аха… — разочарованието на мъжа беше видно, но HP почти не му обърна внимание. Чувството, че нещо не беше наред, ставаше все по-силно.

Зает с онова другото…

— Не забравяй за мен, ако е UV филтър, трябва двамата да го проверим… — каза HP.

Нора му хвърли бърз поглед и той задържа контакта с очите и, кимвайки и леко. За няколко секунди тя като че премисляше.

— Да, разбира се — каза после. — За малко да забравя. Трябва да са двама, за да вдигнат рамката.

— Това и аз мога да го направя… — възрази служителят.

— Сигурно можеш, но ако се хлъзнеш, може да ти отидат няколко пръста. Помните ли какво стана с Кале К? — тя се обърна към останалите.

— За Кале Трипръстия от АББ ли говориш… — вметна Хаселквист светкавично. — Ох, леле, а и застраховката му не важеше…

Усмивката на служителя моментално посърна.

— Окей, можеш и ти да дойдеш — той посочи HP. — Другите може да изчакате тук, кафе машината е ей там…

Той се изправи, заобиколи гишето и тръгна към тежката метална врата на едната стена. Щом стигна, извади карта за достъп, закрепена за колана му с връзка, която се вадеше и прибираше като йо-йо. Допря картата до четеца и им задържа вратата, за да минат.

— Напред, господа…

Късо подстриган пазач с добре поддържана козя брадичка седеше в кабинката между асансьорите. Когато се приближиха, той ги погледна набързо, но се завърна към зяпането в монитора пред себе си.

— Водя с мен двама посетители долу във вентилаторното — каза служителят.

— Добре — без дори да отмести поглед от екрана, пазачът натисна някакво копче и вратите на един от асансьорите се отвориха.

Те влязоха вътре и служителят направи йо-йо маневрата с нов четец, преди да натисне един от бутоните. Вратите се затвориха и асансьорът се раздвижи.