Джеф кимна и отново замижа.

— Отпред има бензиностанция, свий ей там! — каза Нора на Хаселквист.

HP се наведе към страничния прозорец. Големият стълб дим се виждаше ясно над гората, но от хеликоптера нямаше и следа.

— Отзад има гараж, паркирай там, ще се скатаем, докато се стъмни — продължи Нора.

Хаселквист заобиколи сградата и насочи колата към гаража — кутия от гофрирана ламарина с редица прахосмукачки и кофи за миене покрай едната стена. Сам пенсионер търкаше прозореца на стария си сааб и с изключение на него помещението беше празно. Хаселквист спря колата и всички останаха да седят мълчаливо няколко минути.

Нора използва огледалото на козирката против слънце, за да се погрижи за раната на главата си.

— Айсомф… — измърмори тя и с помощта на пинсета извади от раната заострена отломка, голяма колкото монета от една крона.

— Ще натиснеш ли малко тук, HP.

— Разбира се.

Той се наведе над главата и.

— Вземи компреса и просто натисни по-здраво.

Той направи, както му каза, опитвайки да накара ръцете си да спрат да треперят от адреналина.

— Прецакани сме — изкряка внезапно Хаселквистът. — Те знаят къде сме, каква кола караме. Нямаме шанс…

За няколко секунди стана тихо.

— Нали никой не си мисли, че шибаният хеликоптер се е появил по случайност? — гласът на Хаселквист вече беше по-овладян. — Ако тръгнем сега, може да стигнем в града преди полунощ. После можем да съставим нов план, да измислим друг начин да…

— Няма друг начин, Кент — изсъска Нора. — И го знаеш много добре! Ако се откажем сега, можем изобщо да забравим. В такъв случай Играта ще спечели, това ли искаш?

Хаселквистът не отговори.

— Нямаме нищо, Нора, цялото оборудване току-що хвръкна във въздуха — измърмори Джеф. — Без него нямаме шанс да проникнем в Крепостта…

В буса настана мъртвешко мълчание.

— Напротив, имаме — каза HP после, но всички изглеждаха твърде вглъбени, за да го чуят.

— Помоли ме да измисля backup-pian, remember?

Той погледна Нора и най-накрая предизвика реакция.

— Знам как да влезем вътре, но трябва да правите каквото ви кажа…

Някъде далеч изведнъж се чу звукът на приближаващи се сирени. Изглежда бяха няколко.

— Трябва да се разкараме — изскимтя Хаселквистът.

— Чакайте — каза HP. — Ченгетата винаги изключват сирените, когато се приближават до целта…

— За да не изплашат бандитите… — добави той, след като никой не разбра какво имаше предвид. — Докато надуват сирените, значи не са стигнали, чаткате ли?

Сирените вече бяха близо, три на брой, може би повече.

Нора погледна към HP.

Хаселквистът премести ръка върху ключа на стартера.

HP сложи длан на рамото му.

— Спокойно, Кента. Това са пожарникарите, сигурен съм — прошепна той.

Сирените бяха толкова близо, че звуците отекнаха в малкия ламаринен хамбар и накараха чичко пенсионер да вдигне поглед от изцапаното си с насекоми предно стъкло. После започнаха бавно да губят сила. Половин минута по-късно бяха замлъкнали напълно.

— Вече можеш да потегляш, Кента — каза HP и потупа Хаселквист по рамото. — Карай на север…

Той се облегна обратно на седалката и опита да събере мислите си.

— Между другото, пропуснахме нещо… — добави той, когато излязоха на главния път. — Някой видя ли дали Манге се измъкна?

Новият бус миришеше на „Вундербаум“ 75 . Жасмин, или може би „нова кола“…

Отне му малко повече от десетина минути да го гени от един закрит паркинг, което означаваше, че е започнал да се отпуска. За по-сигурно беше свил регистрационните табели от друга кола, в случай че собственикът на буса не се забавеше да го обяви за откраднат.

Прекараха около час в един отдалечен индустриален обект, за да се преоблекат и да нагласят новия автомобил. Бели гащеризони и защитни маски, покриващи цялото лице, които той измъкна от сака за хокей заедно с два големи стикера за коли. Две идентични твърди раници с четириточково заключване през гърдите, което ги караше да изглеждат като излезли от космически кораб, една за него и една за Джеф. Всичко това благодарение на малкия бизнес на Фенстер.

Горският път, на който се намираха сега, минаваше почти срещу отбивката към Крепостта. Лампите до металната порта се мяркаха на няколкостотин метра, отвъд мрачната гора.