Ребека поклати неохотно глава.

— Както казах по-рано, Хенрик се намира в опасна компания. Много опасна компания. Хората в обкръжението му са експерти в манипулирането на други хора, правили са го многократно в миналото. А Хенрик, за жалост, е, както знаеш…

— Податлив…

— Именно.

Колата спря на червен светофар на кръговото при „Линдхагенсплан“ и за няколко секунди настана мълчание.

Само няколкостотин метра по-напред се намираше мястото, където колата, в която бяха тя и Крюсе, беше катастрофирала, след като Хенке хвърли камък върху предното им стъкло от моста горе. Действително Хенке не знаеше, че тя е седяла вътре, но все пак. Някой го беше подвел да хвърли камъка, беше го накарал напълно да игнорира очевидното заключение, че други хора ще бъдат наранени вследствие от неговите действия. Можеше ли това да се случи отново?

При подходящи условия — абсолютно.

— И какво искаш да направя, чичо Таге? — каза тя, когато колата наближи моста.

Гласът му звучеше натъжен:

— Заложен е животът на много хора, Ребека. Ако не успеем да хванем Хенрик тази нощ, всички трябва да се подготвим да направим каквото и да е, за да го спрем. Каквото и да е, разбираш ли?

Той замълча за няколко секунди.

— Но ти, естествено, можеш да избереш да се въздържиш от мисията. Никой няма да те обвини. Мога да говоря с Ескил Стигсон…

Те минаха под моста и тя не можа да не погледне нагоре към парапета. За няколко секунди и се стори, че там стои някой. Фигура с тъмни дрехи и качулка.

— Не! — каза тя прекалено високо и забеляза погледа на Едлер в огледалото.

— Не, благодаря, чичо Таге, не е необходимо — каза после толкова овладяно, колкото можа. — Както каза, много е заложено на карта. Благодарна съм за всичко, което вече направи…

Няма проблем, да не говорим за това. Трябват ни правилните хора на правилното място. Хора, на които може да се разчита в това и аз, и Стигсон, и работодателите ми сме единодушни.

Той отново я потупа по коляното.

— Ти си същата като баща си, Ребека, казвал ли съм ти го? Вярна, лоялна, надеждна, независимо за какво става дума. Тези качества, за съжаление, все по-трудно се намират в днешното егоцентрично общество…

Тя опита да не се изчерви.

Ако се вгледаше само леко тук, на притъмнената задна седалка, чичо Таге напомняше немалко на татко. Стойката, старомодният начин на изразяване, да, дори миризмата му беше почти същата.

Цигари, афтършейв и още нещо.

Нещо, което предизвика буца тъга в стомаха и.

Той лежеше притиснат на пода, а Джеф лежеше върху него, без да помръдва. Бусът подскочи и се наклони по чакълестия път, което накара подпората на една от седалките да се забие в крака му. Странно, но не чуваше абсолютно никакви звуци от случващото се наоколо, единствено тинитус 74 нищенето, което като че подскачаше из главата му. Той се подпря на пода и опита да се измъкне, повдигайки Джеф като с лост.

Изведнъж забеляза, че той се размърда, и в следващия миг тежкото тяло се търколи встрани.

Постепенно започна да си възвръща слуха.

— Квоподяволитестана? — изкряка той.

— Плевнята! — викна Нора.

— К-к’во? — той опита да стане от пода.

— Плевнята се взриви — изкрещя тя, залепена за един от страничните прозорци.

— Покривът се срути, после имаше взрив… Цялото небе е покрито с дим и хеликоптерът не се вижда. Не разбирам какво стана!

— Експлозивите… — изхриптя Джеф. — Експлозивите и детонаторите бяха в полото до бутилките за заваряване. Багажникът беше отворен. Освен това в белите чували в ъгъла имаше изкуствен тор…

HP изпълзя с мъка на седалката до Джеф. Очите на едрия мъж бяха затворени, но HP ясно виждаше мощният гръден кош да се повдига и снишава под подгизналата тениска.

Колата прелетя над върха на някакъв хълм и HP отново се озова на пода.

Тупване, последвано от остър ляв завой и изведнъж шумът от колата измени характера си.

— Добро каране, Кента! — викна Нора към предната седалка и получи измънкване в отговор.

— Излязохме на главния път — каза тя и помогна на HP да се надигне.

— Как ти е… — той кимна към окървавеното и лице.

Тя сложи ръка на черепа си и дланта и веднага почервеня.

— Shit! — възкликна тя. — Едва го бях забелязала, сигурно от адреналина. Имам аптечка там, отпред…

Тя се покатери покрай него и се шмугна на мястото до шофьора.

Той се обърна напред, за да я пита дали има нужда от помощ, но една ръка го дръпна назад.

Джеф беше отворил очи.

— Благодаря — каза той лаконично.

— Няма проблем — измърмори HP.