Шрифт:
— Хайде, HP, нали те помолих за извинение… — дори гласът на Манге издържа теста. Абсолютно нищо издайническо… — Всъщност не знам за всичко, което се случва, както казах, Водача не дава на никого да види цялостната картина. Всичко, с което разполагам, са малки парченца, но най-добре ми разкажи за апартамента. Всичко е свързано по един или друг начин…
HP се вторачи в Манге, докато мислеше.
Вярно, Манге беше лъжец, но лъжите му всъщност бяха добронамерени. Двамата все пак бяха стари приятели, correction — най-добри приятели.
Винаги беше гледал на Манге като на слабак, компютърен нърд, а в последните години и мъж под чехъл в ноктите на оная чума жена му. Но колкото и трудно да беше да го признае, беше грешал. Манге не беше слабак, напротив, пичът се беше оказал способен на не едно и две неща.
Освен това сега, като погледнеше назад, беше подозирал Манге още от първия ден, всъщност още от първата секунда, когато намери телефона във влака. Така че в определен смисъл не го бяха преметнали докрай. Все пак беше имал известно право.
Но въпреки всичко беше най-добре да запази някои неща за себе си. Малко информационно предимство нямаше да му навреди.
— Това може да почака — каза той накрая. — Припомни ми по-добре точно защо трябва да се съглася с целия този идиотски план?
— Разбира се, няма проблеми — разочарованието в гласа на Манге беше явно. — Ето, виж.
Манге отново седна на масата и завъртя лаптопа, така че HP да вижда екрана.
— Направих списък с клиенти, които вече са започнали да съхраняват информацията си в онази планина. Сядай!
Манге посочи към един от столовете. Той отвори една екселска таблица и скролна през списъка.
— Транспортната агенция, данъчните, полицията, митницата, три различни биобанки 72 , една от които има над петстотин хиляди ДНК проби в регистъра си. Стоматологичната асоциация, държавният граждански регистър, избирателната комисия, последвани от редица по-малки правителствени органи. На практика всички доставчици на интернет и телевизия подписаха договори още преди директивата на ЕС да бъде прокарана, което означава, че всички телефонни разговори, всички IP адреси и целият есемес трафик вече се съхраняват в Крепостта.
72
В биобанките се съхранят множество биологични проби, обикновено човешки, използвани за научни изследвания. — Б.пр.
— Окей, горе-долу както си мислех… — промърмори HP.
— К’во?
— Преди няколко седмици те ми пуснаха цяла браузинг история плюс всичките ми есемеси до теб и Бека. Малко предупреждение, за да ми покажат, че ме държат под око. Не схванах съвсем как са се добрали до всичко толкова бързо от толкова различни източници. Но сега разбирам. Нужно е било само да натиснат няколко копчета…
Манге кимна.
— Продължавай… — HP махна с ръка.
— Окей, вече си схванал същественото, но скоро няколко от големите хранителни вериги също ще се включат, а след това и почти всички други компании с различни видове членски клубове. Всички умират от страх, че информацията им ще изтече и клиентите им ще загубят доверие в тях. Но може би най-интересното е какво има най-навътре в планината…
— Здрасти, Луде, Ребека е, сори че ти звъня толкова късно…
— Ъъ, няма проблеми. И без това бях буден…
Тя чу, че лъже, и му даде няколко секунди да се разбуди.
— Какво мога да направя за теб, Нормен? — каза той после, с не чак толкова сънлив глас.
— Искам да се върна на работа.
— Ъ, окей. Не би трябвало да има проблеми. Звънни на „Човешки ресурси“ след девет и те ще ти помогнат. Ще отнеме две седмици или някъде там…
— Не, не, нямам време за това. Искам да се върна сега, незабавно. Сватбата е утре и сам каза, че ви трябва всеки охранител, до когото можете да се доберете.
— Да, разбира се. Но сама разбираш, че…
Той прочисти гърло.
— Значи, докато продължава цялата тази работа с брат ти, не мога да те взема независимо колко искам. Стигсон ще откачи, ако дори само го предложа…
— Питай го!
— К’во?
— Обади му се и го питай!
— Не те разбирам, Нормен…
— Моля те да звъннеш на Стигсон и да го питаш дали е окей да се върна на служба. Ще бъдеш ли така добър да го направиш, ако може веднага?
За няколко секунди настъпи мълчание.
— Добре — промърмори после той. — Но вече знам какъв ще бъде отговорът.
Аз също, помисли си тя.
— Най-долният етаж в Крепостта е отделен за специален клиент. Всичко е строго секретно…
Манге се огледа през рамо, сякаш се притесняваше, че някой може да подслушва.
— Но лично аз мисля, че този клиент е повече от обикновен потребител. Може би тайният наемател на долния етаж всъщност е човекът, който стои зад целия PayTag груп. Но вместо да рискува собствената си скъпоценна търговска марка, той използва PayTag като фронт, като стъкло на кола, в което насекомите се блъскат и измират, докато истинските собственици стоят удобно и безопасно на шофьорското място от другата страна.