В далечината зърва Улиъкс – би го разпознала навсякъде – с вечния му бележник. Увлечен е в разговор с мъжа, чието лице Преша си спомня от моргата, от вестникарската изрезка, затисната с камбанката – кадетът, чиято смърт е обявена за злополука. Лев Новиков. Навели са глави един към друг в напрегнат разговор. Майка `u се приближава към тях, показвайки им, че камерата е включена. Подканя ги да помахат. Понечва да хване ръката на кадета. Лев я притегля към себе си и я целува. Уилъкс слага бележника под мишница. После помахва, пъха ръка в джоба си и се отдалечава.

Преша извръща поглед от трептящата светлина, от което покритите с мъх стени заблестяват. Дали целувката не означава, че майка `u е имала връзка с Лев? Всички ли са я обичали? И коя всъщност беше Арибел Кординг? Преша недоумява как е възможно с такава лекота да даваш и да приемаш любов. Може би майка `u е имала непостоянен нрав? Подчинявала се е на сърцето си, а не на разума. Преша би трябвало да е благодарна; нали това е причината да се роди. И все пак `u се иска майка `u да е била... каква? По-силна? Не така влюбчива? Любовта е лукс. Нещо, което не можеш да си позволиш, когато се бориш за своето оцеляване и за живота на други хора. Колкото и да не `u харесва, Преша стига до заключението, че майка `u е била разточителна и подвластна на чувствата си. Какво е спечелила от това?

Брадуел издава стон. Изритва с крак завивките. Преша го вика с надеждата, че идва на себе си, но накрая той отново притихва. Ако в този миг бе отворил очи и я бе познал, какво щеше да му каже?

Преша си дава сметка, че страхът подлага любовта `u на изпитание. Може би влюбвнето не е признак на слабост, а на кураж. Може би любовта не означава да загубиш ума си, а да се осмелиш…

Записът свършва с пращене. Стаята помръква. Тя прокарва пръсти по камъните, изписани с нейните бележки. Медицинската сестра я бе посъветвала да говори на Брадуел. Ще бъде добре за него. Не е изключено да те чува дори в съня си.

Затова Преша непрекъснато го осведомява за събитията. Каза му, че макар и да не знаят със сигурност, Партридж е в Купола, защото паяците роботи са деактивирани. В деня след пристигането им в наблюдателния пост разбрали как за миг от тях се разнесло пращене, след което краката им се изопнали, а дисплеите угаснали. Разказа му, че Ел Капитан е в един медицински център в града, където отстранява паяци роботи, които все още са впити в телата на хората.

Преша премълча само лошите новини – още деца бяха изчезнали. Някои се бяха върнали, две от тях скитали из пазара. Едно бе намерено заспало в гората, а друго – бе заварено в леглото, като че никога не е изчезвало, само дето, подобно на Уилда и останалите деца, тялото му беше съвършено – всички белези и следи от изгаряния бяха излекувани, ампутираните крайници – израстнали наново, а пъпът – покрит с нова кожа. Ел Капитан бе наредил да доведат децата и да ги държат в сградата на общежитието под охрана, за да не попаднат в ръцете на последователите на Купола. Уилда е настанена там. Въпреки че `u липсва, Преша не може да я посети; не е изключено Брадуел да е заразно болен, а имунната система на детето може да отслабва с дегенерирането на клетките.

Подобно на Уилда, децата бяха програмирани да не съобщават много информация.

– Пропаганда – каза Ел Капитан. – Невръстни говорители на Купола. – Всяко послание, както при Уилда, завършва с келтски кръст.

Наричат ги пречистени, тъй като не са истински Чисти, а дубликати. Всички имат тикове на ръцете и главата.

Преша се надява да открият формулата, която да използват в комбинация с мускалите на майка `u и с третата мистериозна съставка. Може би ще успеят да спасят децата, преди да е станало прекалено късно. Никога няма да признае пред Брадуел, че понякога се взира в главата на куклата толкова дълго, опитвайки се да си представи как изглежда ръката отдолу, че накрая очите `u се замъгляват от сълзи. Да се отърве от главата на куклата? Сигурно това е другата причина да работи така неуморно.

– Знаеш ли, Брадуел, за мен Уилъкс си остава непознат – казва тя. Как да систематизираш бълнуванията на един безумец? Как да откриеш указания, които биха имали смисъл за някой от седморката или за родителите на Брадуел? В крайна сметка Уолронд е насочил всички улики към тях. Пък и Брадуел познава Уилъкс по-добре от нея. – Имам нужда от теб – казва тя. – Събуди се и ми помогни. – Работата е там, че никак не е сигурна дали ще `u помогне, дори да беше буден. Брадуел копнее да научи истината, а не формулата.

Той се прокашля в неспокойния си сън. Страните му се зачервяват. Птиците на гърба му се свиват, сякаш дишането им зависи от неговото.

– Успокой се – казва тя. – Всичко е наред. – Финън се приближава до леглото. Кашлицата на Брадуел спира.

Огънят постепенно затихва. Преша си слага новите обувки и палтото – част от екипировката на ОСР, подарък от Ел Капитан. После избутва желязното резе, което той бе монтирал, и отваря вратата. Вилата на художника е сгушена в самия край на овощната градина. Почернелите клони на дърветата са превити така ниско, че върховете им са пуснали корени. Въздухът е режещо студен. Тогава `u хрумва, че Партридж сигурно спи при постоянна температура – но каква ли е тя? Двайсет и два или може би двайсет и три градуса? Пита се дали изобщо се сеща за нея. Възможно е никога вече да не се видят и за миг всичко `u се струва загубено. Нищо няма да се промени. Това е животът, който я очаква. Тук и завинаги. Същото важи и за него.

А ако Брадуел умре, Преша ще прекара остатъка от дните си сама в тази селска вила сред вкопчените в земята дървета.

Луната е пълна, макар и забулена от пепел. Успява да различи в далечината ниската, разнебитена циментова стена, а малко по-нататък – разпалените огньове пред палатките. От другата страна е старото общежитие, рухнало наполовина. Ето къде живее Уилда.

В общежитието се вижда светлина и Преша се пита дали това не е стаята на Уилда. Ами ако нищо не излезе от черната кутия на Уолронд? Тогава момичето ще умре.