– Ами ако откажа?

Баща му се усмихва и кожата на лицето му се напуква.

– Не съм от хората, които прощават лесно.

Партридж поклаща глава и казва:

– Но това е невъзможно. Дори да искаш, не би могъл да изтриеш определени спомени. Мисля, че блъфираш.

– Арвин Уийд е един малък гений – изрича тихо баща му, сякаш се унася в сън. – Той може почти всичко. Почти всичко.

Арвин Уийд може да изтрие спомените на Партридж – за бягството му, за срещата със сестра му Преша, за Брадуел и майките, за Ел Капитан и пясъчните създания, за майка му и брат му, за нощта, прекарана с Лайда в месинговото легло в къщата без покрив.

Но не може да спаси Елъри Уилъкс. Дегенерацията на тялото му напредва клетка по клетка. Не може да го избави от смъртта. Или поне засега. Но докато тези машини бръмчат и съскат, поддържайки живота му, баща му остава в играта. В случай че умре, иска Партридж да поеме властта. Но това, което остава неизречено, е, че открие ли Арвин лек за болестта му, баща му няма да има нужда от него. Ако Уилъкс е готов да отстъпи юздите, Партридж трябва незабавно да ги грабне.

Преша

Тиксо

През оградата Преша зърва стара въртележка с кончета, килната на една страна, но все още здрава. Покривът от оголени метални прътове е закрепен за пилоните на конете с разтопени тела, разкривени муцуни, отглени зъби и отчупени опашки. Но най-страшни са очите им: разширени и застинали като в предсмъртна агония. А най-страшното е, че някога въртележката е изглеждала пъстра и весела.

– Не можете да влезете – казва Фандра. – Видели са го. – Тя кима към Ел Капитан и Хелмут, опрял брадичка на рамото на брат си.

Ел Капитан е застанал до Хейстингс, чийто крак кърви по-малко, но лицето му е все така изкривено от болка.

– Мен ли? Какво не ми е наред? – пита Ел Капитан.

– Мен? – изрича Хелмут, очевидно засегнат.

– Ти управляваш ОСР – казва му Фандра внезапно разгневена. – Убил си хора, които обичаме. Мислиш ли, че ще можем да го забравим?

– О. – Какво би могъл да каже? Преди време бе изпълнен със злост и жестокост командир.

Преша пристъпва пред него.

– Той се е променил – заявява тя, осъзнавайки, че това с нищо няма да помогне. Забелязва твърдо стиснатите устни на Фандра. – Оттогава е спасил много хора. Помогнал е на мнозина.

– Това няма значение. Единствената причина да е още жив – тя хвърля поглед към прекършеното скоростното трасе – е защото е дошъл с пророка.

– Пророк ли? – учудва се Преша.

– Брадуел – казва Фандра.

Брадуел е смаян.

– Но аз не съм пророк...

– Слушайте – прекъсва го Ел Капитан, – мразете ме колкото щете, но тук има войник, който се нуждае от помощ. – Хейстингс.

– На умиращия няма да откажат гостоприемство – отвръща Фандра. – Винаги са приемали умиращите. Мен също ме приеха.

Тези думи изпълват Преша с надежда. Оцелелите, живеещи тук, са не само бегълци от безчинствата на ОСР. Сред тях има и хора, които са били тук по време на Детонациите. Може би съществуват и други такива общности и баща `u да се намира в някоя от тях.

В този миг се разнася бръмчене. Портите се отварят. Появяват се няколко измършавели до неузнавамост оцелели с импровизирана носилка – най-обикновен чаршаф, завързан за два метални пръта.

– Трябва да разбера какво е станало с брат ми – казва Фандра, поглеждайки ту Брадуел, ту Преша. – За последен път го видях по време на кърваво сражение. Успя ли да се върне в града?

– Да. Той е добре – уверява я Брадуел.

– Знаех си, че е успял. Знаех си.

Оцелелите обединяват усилия, за да преместят Хейстингс на носилката. Жизнерадостната музика все още гърми от високоговорителите, за да държи пясъчните създания настрана. Въпреки това оцелелите си отварят очите на четири и само от време на време поглеждат крадешком Брадуел с нескрито страхопочитание. Пред тях стои истински пророк.

– Почакайте – изрича немощно Хейстингс. – Ще имате нужда от указания.

– Които не можеш да ни дадеш заради поведенческото си кодиране – добавя Брадуел. – Какво ще правим сега, по дяволите?

Хейстингс поклаща глава.

– Не – изрича той.

– Оставете го долу за малко – казва Ел Капитан. – Оцелелите спускат носилката на земята.

– Не какво? – пита Брадуел.

– Беше прав да не ми вярваш. Причината да не ви дам информацията не беше поведенческото кодиране. Разполагам с достатъчно сили да го преодолея.

– Тогава защо не ни каза? – пита Ел Капитан.