Майка Хестра я докосва по рамото. Лайда става и изтрива потта от челото си – нищо, че навън е студено.

Майка Хестра я гледа някак особено. Кучетата лаеха ожесточено. Навън се спускаше мрак – мисли си Лайда. Защо точно тези думи? Защо? Не `u харесва напрегнатия, тревожен поглед на спътницата `u.

– Спряла си да кървиш, нали? – казва Майка Хестра.

– Как така да кървя?

– Имам предвид цикъла ти.

Лайда се изчервява. В Купола не се говори за това. Във всяка тоалетна в девическата академия има малка кабинка, където можеш да намериш всичко необходимо. Така че не се налага да говориш по този въпрос. Но действително от известно време не е имала цикъл. Беше го отдала на тежкия труд и на странната обилна храна.

– Да, така е.

– Спа ли с онова момче?

– Моля? – Лайда отстъпва назад и изтупва пръстта от коленете си.

– Охранявахме ви през цялото време. Държахме ви разделени. Искахме да те предпазим, а ето какво е станало? Той нарани ли те?

Лайда поклаща глава.

– Накара ли те да направиш онова нещо?

– Какво нещо?

– Нима не знаеш за какво говоря?

Лайда знае много добре за какво говори Майка Хестра. Беше проумяла истината, прошепната от тънко гласче в главата `u. Досети се още щом зърна плода на сърната. Може би затова повърна. Въпреки че знае истината, не е в състояние да каже и дума.

– Ти си бременна. Ето какво. Трябва да кажем на Нашата добра майка.

– Не може да съм бременна. – Това е недоразумение. Той я беше попитал дали е сигурна, но тя реши, че говори за нещо друго. Изведнъж гората да `u струва опасна. Следобедната светлина избледнява.

– Вярно е – отвръща Майка Хестра. – Сигурна съм в това.

– Но ние не сме женени. – Те само се преструваха, че са мъж и жена.

– Не знаеш ли как става? Никой ли не ти е обяснил?

Лайда се сеща за часовете по майчинство, където ги учеха как да нанасят мехлем върху обриви, по какъв начин се отстраняват коричките от скалпа на бебето, как да втриват във венците специален гел за облекчаване на болката от никнещите зъбки. Но никой не говореше за забременяването. Освен онова, което момичетата си шушукаха.

– Не, не знам как става.

– Е, значи, си го научила от практиката.

Замисля се за месинговото легло, за телата им – нейното и на Партридж, сгушени на пода под палтата им. Значи е бременна. Вътре в нея расте бебе. Колко ли е малко? Иска `u се види майка си. Трябва да `u каже. Но е възможно повече да не я види.

– Майко Хестра! – Лайда протяга ръце към нея. – Какво ще стане с мен?

Майка Хестра я прегръща.

– Нашата добра майка ще отсъди. Тя ще знае кое е най-доброто решение.

– Как така ще отсъди? – Лайда сграбчва още по-силно Майка Хестра.

– Тя е нашият съдник по всеки въпрос.

Лайда се дръпва назад, взирайки се в лицето на Майка Хестра.

– Какво ще ми направи? Ще ме накаже? Ще ме изгони?

– Ще помисля как точно да `u го съобщя. Всичко ще се нареди – прошепва тя. Гората шумоли. – Тихо сега. Тихо.

Ел Капитан

Очи

Ел Капитан нарежда на Хейстингс да влезе в колата, ала той не отстъпва, вдигнал оръжия за стрелба. Господи, защо земята трепери така? Да, пясъчните създания. Но какви са те? И колцина от тях са нужни, за да разтърсят земята толкова силно. Ел Капитан усеща вибрациите в гърдите си, а и в гърдите на Хелмут, предаващи трептенето на гърба му.

– Хейстингс! – кресва той отново.

– Остави го! – казва Брадуел. – Влизай в колата.

– Кап, не можеш да го убедиш! – надава вик Преша.

Права е. Най-вероятно е програмиран да бъде смел; може би няма друг избор освен да отстоява позициите си и да се бие. И Ел Капитан би искал да надмогне инстинктите и емоциите си, най-вече страха, който раздира гърдите му като хванато в капан животно.

Около тях се извива вихрушка от прах, пръст и пясък. Той се взира в Преша, чиито страни са почервенели от вихрушката. Ще му се Брадуел да не се държи така покровителствено с нея. Трябва ли да я държи за ръка? Та тя може и сама да стои права.

– Прикрий се! – надава вик Хейстингс.

– Добре! – отвръща Ел Капитан.

Преша и Брадуел скачат на задната седалка. Ел Капитан и Хелмут сядат зад волана. Затръшват и заключват вратите и вдигат прозорците. Колата се олюлява в капана на чашата. Хелмут е заровил глава в гърба на Ел Капитан.

– Защо не се покажат? – негодува Преша. – Знаем, че са там, под земята. Защо не излязат навън?

– Просто си играят с нас – отвръща Ел Капитан. – Трябва да останем където сме и да видим с какво си имаме работа.