Лайда познава добре гората. В този час на следобеда животните се стичат към водата, излизайки за кратко от прикритията си. Светлината, която се процежда през листата на дърветата пада косо, улавяйки пепелта във въздуха. Чува се пронизителното крякане на птиците, ромоленето на вода, сякаш търси още вода, с която да се слее, носи се мирис на земя и пепел.

Майка Хестра върви на няколко метра от Лайда. Пристъпва тежко под бремето на Сайдън, почти не говори. Лайда знае какво е изписано на лицето `u „... КУЧЕТАТА ЛАЕХА ОЖЕСТОЧЕНО. НАВЪН СЕ СПУСКАШЕ МРАК“, но не бе питала какво означават дамгосаните думи, нито откъде са се взели. Струва `u се неетично да повдига този въпрос. Майка Хестра не бе споменавала какво `u се бе случило по време на Детонациите и почти не говореше за живота си преди това.

Често излизат на лов сред гъстите храсталаци в тази част на гората. Вече имат опит в преследването на дребен дивеч – мускусни елени, плъхове, двукраки невестулки, които влачат тялото си като гущери. Оставят хищниците да ловуват през нощта. И все пак опасността винаги дебне наблизо. Понякога, докато причакват дивеча, групита или зверове издебват майките и ги убиват.

Лайда усеща миризмата от дневното обиталище на мускусните елени. Тези животни почиват на групи и излъчват остра миризма на мускус за разлика от уханието на малките кученца в Купола, които редовно къпят с ароматни шампоани. Лайда харесва мириса на обиталищата. Кара я да се чувства жива. Дръжката на лъка е хлъзгава от потта по дланта `u. Издялка стрелата почти сама, с помощта на Майка Хестра. Лъкът е от фибростъкло, останало от разглобени и нарязани предмети. Тетивата е здрава и лъскава. Всеки път, когато Лайла я отпуска, в ухото `u отеква звук като от струна на музикален инструмент.

Проверява дали перата сочат накъдето трябва и дали стрелата е прилепнала плътно за тетивата.

Долавя шумолене. Спира и вдига ръка. Майка Хестра замръзва на място. Лайда коленичи и надзърта в ниските храсти. Хестра застава на едно коляно в пълно мълчание.

Лайда съзира целта: закръглена сърна, която пристъпва едва-едва на късите си крачка, душейки наоколо. Ако я уцели зад плешките, прекъсвайки гръбначния стълб, няма да усети болката от стрелата. При неточно попадение обаче ще трябва да я преследва из храсталака и най-вероятно ще се прости със стрелата. Но тя рядко пропуска целта си.

Лайда изпъва тетивата и насочва стрелата леко надолу. От опит знае, че първата реакция на сърната е да се дръпне назад, пренасяйки тежестта на яките си хълбоци. Прицелва се. Готова е – диша спокойно. Ала в мига, в който си представя как стрелата пронизва животното, усеща как нещо се надига в гърдите `u, сякаш стомахът `u се преобръща. Прилошава `u. Когато мисли за Партридж, за целувките им, за радостта да бъде насаме с него, изпитва същото чувство, същите обливащи тялото `u горещи вълни. Любовна треска. Ето как се нарича това състояние. Все пак отпуска тетивата и мигновено осъзнава липсата на устойчивост – стрелата ще удари встрани.

Оказва се права. Сърната е пронизана в гръдния кош. Тя изквичава като прасе, претъркулва се на земята, но после бързо се изправя и изчезва в храстите.

Майка Хестра се втурва натам, придържайки главата на сина си. Когато Лайда става, тя вече е далече напред.

Лайда хуква след нея, провирайки се между дърветата. Иска `u се да се извини не само на Майка Хестра, но и на животното. Сигурна е, че сърната страда. Надява се раната да кърви – Майка Хестра лесно ще я проследи и ще я избави от мъките `u. Опасява се обаче, че миризмата на кръв може да привлече свирепите хибриди, дебнещи в храстите.

Лайда се старае да не изостава. Но възрастната жена е бърза и лека, въпреки тежестта на сина й; знае как да компенсира липсата на равновесие.

Лайда приготвя нова стрела, в случай че изскочи друго животно. Майка Хестра има пистолет, който бе откраднала от скривалище на подземните момчета, те пък го бяха отмъкнали от Специалните сили. Ще го използва в краен случай, ако някой звяр ги нападне.

Защо Лайда пропусна? Може би е яла развалена храна или просто е гладна. Партридж отново се мярва в съзнанието `u, но тя го пропъжда. Трябва да е нащрек, да бъде телом и духом тук, в гората. Стиска лъка още по-здраво, но след няколко крачки вижда Майка Хестра, която стои приведена над сърната. Животното диша тежко, козината му е окървавена, недалеч от муцунката му има локва кръв. Помръдва глава, сякаш се опитва да стане.

Майка Хестра изважда пистолета. Потрива дамгосаните на лицето си думи – „... КУЧЕТАТА ЛАЕХА ОЖЕСТОЧЕНО. НАВЪН СЕ СПУСКАШЕ МРАК“. Не закрива очите на детето; това е част от живота им. Лайда обаче се извръща и чува приглушен удар. Знае, че звукът е от дръжката на пистолета. Разбила е черепа на сърната. Защо да прахосва ценни патрони? Сърната вече е намерила покой. Лайда заобикаля едно дърво и вижда, че Майка Хестра се е надвесила над трупа на животното. Веднага разбира, че нещо не е наред. Хестра се обръща към нея.

– Беше бременна. Случва се понякога. Щом умира, тялото изхвърля плода, давайки му шанс да оцелее. – На земята лежи мокро, слузесто четирикрако създание. Затворените му очи са силно изпъкнали. Лайда никога няма да забрави тази гледка. Ще я вижда и тази нощ, щом затвори очи. Винаги ще я преследва.

Лайда извръща поглед, неспособна да понесе гледката. Кляка и повръща. Изненадана е от собствената си реакция. Та нали е свикнала да вижда кръв. Това не `u се е случвало досега. Отново повръща и се смайва още повече.