– Заложници, Преша! – прекъсва мислите `u Брадуел. – Те са готови да убиват хора.

Разкайва се задето първата `u мисъл бе да възвърне чистотата си, но `u става неприятно от забележката на Брадуел. Той се подпира на тръбата и поклаща глава.

– Те ще ни спасят – обажда се Маргит. – Заложниците ще станат като нови.

– Нови – прошепва Хелмут на Преша. – Нови!

– Куполът не отвлича хора, за да ги прави нови и лъскави! – възразява Брадуел.

– Паяците – сеща се Преша. – Ето как хората ще бъдат убивани. Затова са тук.

– Ако им върнем сина, ще ни пречистят! – намесва се сляпата жена.

– Партридж – прошепва Ел Капитан.

Момичето става, олюлява се и се отправя към изхода.

– Уилда! – опитва да я спре Преша.

Маргит настига момичето и го сграбчва за лакътя.

– Никъде няма да ходиш – казва тя. – Трябва да им кажеш да ни спасят!

– Пусни я! – повишава глас Преша. – Не виждаш ли, че я плашиш?

Маргит пуска лакътя на Уилда. Тя свива ръка пред гърдите си, започва да я разтрива.

– Искаме да върнете сина ни! – кресва момичето. Но този път думите не звучат като послание, а като заплаха.

Сляпата жена се олюлява, сякаш е пияна.

– Можем отново да станем Чисти! Пише го в Първата библия. Бог ни изпрати единствения си син. И сега трябва да си го върнем!

– Спрете най-сетне да боготворите враговете си! – обажда се Брадуел. – Знаеш ли защо си ослепяла? Заради тях. Всичко е заради тях!

– Какви доказателства имаш? – изсъсква сляпата жена. – Моето доказателство е Куполът! И това момиче! Това Чисто момиче!

– Чисто момиче – обажда се Хелмут с надежда. Може би Хелмут вярва, че Куполът може да спаси и него? Да го отдели от брат му и да го пречисти. Преша също иска да повярва, че могат да я пречистят, да стане нова и лъскава, както каза Брадуел. – Чисто момиче!

– Млъкни, Хелмут! – прогърмява гласът на Ел Капитан. Всички започват да си крещят, думите им отскачат от стените на тръбата – дори Хелмут се развиква на брат си.

– Млъкни! Млъкни! Млъкни!

Уилда стиска очи и също крещи:

– Това момиче е доказателство, че можем да ви спасим! Ако не изпълните молбата ни, ще убием заложниците. – Впива пръст до болка в гърдите си и описва кръст, пресечен с окръжност. Настъпва тишина.

Уилда отваря очи. Преша пристъпва към нея и коленичи. Момичето забелязва главата на куклата. Обгръща я заедно с ръката на Преша и започва да я люлее, утешавайки самата себе си.

– Искаме да върнете сина ни. Това момиче е доказателството. – Накрая се отпуска в скута на Преша.

Преша започва да я люлее.

– Тихо, всичко ще се оправи. – Преша бе научила наизуст първото послание, написано на листчетата, които вид летателен апарат бе разпръснал. И започва да декламира: „Братя и сестри, знаем, че сте тук. Един ден ще излезем от Купола и ще дойдем при вас с мир. Засега ще бдим отдалече с чувство на милосърдие.“

Момичето кимва. Сега вече говорят на един и същи език.

– Какво става? – обажда се сляпата жена.

– Тихо – отвръща Маргит. – Не говори.

– Кръстът – обръща се Преша с тих глас към другите. – Пресечен от кръг по средата. Същият като този, който бе отпечатан в края на първото послание. – Тя поглежда Брадуел. – Двете послания много си приличат.

– И как точно? – пита Брадуел.

– Не знам. Но са еднакви по дължина и по форма. Разбираш ли?

– Двайсет и девет – казва Ел Капитан.

– Двайсет и девет какво? – пита Брадуел.

– Думи. Всяко послание съдържа точно двайсет и девет думи – обяснява Ел Капитан.

– Всичко ще е наред – Преша продължава да шепне на Уилда, разтривайки тясното `u гръбче.

– Наред, наред – гука Хелмут.

Прегърнало куклата, момичето прошепва:

– Искаме да върнете сина ни.

– Да, знам – отвръща Преша. – Ние ще се погрижим за теб.

Ел Капитан

Паяци

Брадуел вдига момичето, което все още държи главата на куклата и ръката на Преша. Сляпата жена сипе проклятия и яростно го дращи.

– Тя е наша! Пусни я!

– Дръпни се! – кресва Преша и отблъсква сляпата жена. Двамата с Брадуел отнасят бързо момичето.

В същото време Маргит крещи на Ел Капитан: