– Те са опасни, Кап – обажда се Брадуел. – Знаеше ли това?

– Опасни ли?

– Момчето, което откриха в гората – казва Брадуел. – Помниш ли в какво състояние бе кракът му? Металните скоби, забити в плътта му? Може да е убит от прототип, малка експериментална машинка.

Хелмут се навежда напред, изучавайки лицето на брат си, вероятно да прецени дали го е страх.

– Само че има и друг проблем. – Ел Капитал драсва клечка кибрит и я хвърля в една метална кофа, пълна с дрехи. – Погрижете се да изгорят докрай – подхвърля на групито. После се отправя към отвора на дренажната тръба. – Без резки движения. Озъртайте се за паяци. Още не са стигнали дотук, но са близо.

Щом влиза в отводнителната тръба, Преша си спомня мястото. В една дъждовна нощ дядо `u я доведе тук и `u каза да се скрие, щом излезе през задния панел в шкафовете. Трябваше да се скрие тук в нощта, когато отиваше към квартирата на Брадуел и когато срещна Партридж – или по-скоро бе отведена при него. Ако бе намерила убежище в тръбата, може би щеше да си остане момиче, което кръстосва града на лов за вехтории. Дали дядо `u щеше да е още жив?

– Добре ли си? – прошепва Брадуел. Май си личи, че не е на себе си.

– Добре съм – отвръща тя и излиза от вцепенението си.

– Момичето е от оцелелите – обяснява Ел Капитан. – Отведена е в Купола, там е пречистена и после е върната обратно. Носи послание.

– Пречистена ли? – прошепва Преша. – Това е невъзможно.

– Но е истина – отвръща Ел Капитан.

– Истина! – повтаря Хелмут с блеснали очи.

По гърба на Преша плъзват тръпки. „Възможно ли е да те пречистят?“

Скоро от мрака изплуват две млади жени на възрастта на Преша и едно момиче, облегнало гръб на стената. Ел Капитан представя жената с набръчканата кожа на лицето – Маргит. Другата е приятелка на Маргит и е сляпа. Ел Капитан не я назовава по име.

– Поклонници на Купола – процежда той с погнуса.

– А пред какво да се прекланяме? – обажда се в своя защита сляпата.

Брадуел мрази поклонниците на Купола.

– Куполът е ваш враг, а не божество – отвръща ядосано.

– Щом чуеш новото послание – казва Маргит, – ще си вземеш думите назад.

Брадуел отваря уста, ала Преша го стисва за ръката.

– Остави. – Приближава се до момичето, за което бяха говорили – с бледа кожа, проницателен поглед и тъмночервена коса.

– Казва се Уилда – добавя Ел Капитан. – Изгорихме дрехите, в случай че има скрити подслушвателни устройства.

Уилда носи стара размъкната рокля с провиснало деколте и навити до лактите ръкави. Партридж и Лайда са единствените Чисти, които Преша е виждала. Заради крехката си възраст момичето изглежда много по-чисто и уязвимо. Обзема я желание да я закриля – момичето я гледа с дълбоко отчаяние.

– Значи тя е Чиста и в същото време не е? – пита Преша.

– Все едно, носи ново послание от Купола – отвръща Ел Капитан.

– Истината! – обажда се Маргит.

Уилда държи дървена лодчица.

– Какво е това? – пита Преша.

– Истината! – надава вик Хелмут.

– Това е лодка. Хелмут я издялка от парче дърво. И я подари на момичето.

Преша се вглежда в лодката.

– Хубава е – казва на момичето. – Чудесна работа, Хелмут. Не знаех, че си толкова сръчен.

Той обръща смутено глава.

Ел Капитан се навежда напред, изгубил равновесие под тежестта на Хелмут.

– Хайде, повтори. Нека и те да чуят.

Хелмут тръсва глава. Не желае да го чува отново.

Момичето се озърта.

– Искаме да върнете сина ни – изрича тя със свити устни, сякаш не може да ги отвори повече.

Преша кима, окуражавайки Уилда да продължи.

– Това момиче е доказателство, че може да спасим всеки от вас – изрича тя, след което стисва устни и свежда брадичка към гърдите си. Преша недоумява как е възможно толкова красиво лице да излъчва такова страдание. Страните на Уилда се зачервяват и изопват. Устните `u изглеждат твърди като камък. Въпреки това промълвява: – Ако не изпълните молбата ни, ще убием хората, които държим за заложници... – Тя стисва отчаяно очи и тръсва глава. Не иска да каже нищо повече, ала думите напират на гърлото `u и устните `u сами се раздвижват: – Един по един. – Вдига ръка, но се възпира и горчиво заплаква.

– Всичко е наред – казва Преша, след което се обръща към Ел Капитан и Маргит. – Кажете `u, че може да спре.

– Спри! – изрича Хелмут, разтривайки уши.

– Не може да спре – обажда се Ел Капитан. – Не е програмирана така.

Уилда се взира в Преша умолително, но въпреки това описва на гърдите си кръст, пресечен с окръжност.

– Новото послание – изрича уморено Ел Капитан.

– Но какво искат да кажат с това, че могат да спасят всички? – Преша никога не е била като това момиче – без белези, отпечатъци и сраствания. Лишена е от тази привилегия. Пречистили са момичето. Дали и тя би могла да си върне чистотата? Възможно ли е някога отново да зърне ръката си – такава, каквато трябва да бъде? Възможно ли е белегът с форма на полумесец да бъде изтрит от лицето `u? Ами птиците на Брадуел? Ами ако Ел Капитан и Хелмут отново да станат отделни индивиди?