– А ти къде ще спиш, Айралийн?

– На долния етаж, глупчо – отвръща тя.

– Айралийн – казва той, – етажът долу е мираж. Там няма нищо. Кажи ми къде отиваш?

– Знаеш къде – отвръща тя. – Не ме карай да го изричам. – Разсмива се, сякаш всичко е на шега.

– Но това не е добре за теб – казва Партридж.

– Консервиране – отвръща Айралийн. – Няма нищо по-добро за дълголетието.

– Можеш ли да сънуваш в онези капсули. Не можеш. Дейността на мозъка ти е твърде забавена, както и на останалите клетки. Така че там не можеш да сънуваш.

– Да не би да ме каниш? – пита Айралийн. – Това ще им хареса, дори да решиш да се възползваш.

– Не бих се възползвал.

– Ако мислиш, че не бива да спя в капсулата – казва Айралийн, – покани ме да прекарам нощта с теб.

Той не знае какво да каже.

– Няма нищо, Партридж. Свикнала съм с хибернацията. Ние сме късметлии! – Той се сеща за госпожа Холенбек в кухнята. Какви късметлии сме. Щом Айралийн е късметлийка, кой тогава не е?

– Остани – отвръща той.

Тя се усмихва и свежда свенливо глава.

– Благодаря.

Двамата влизат в спалнята с изглед към огряна от луната равнина. Обзаведена е в битов стил със завивка на кръпки и завеси на бледи цветя.

– Мога да изключа камерите – обажда се Айралийн – при основателна причина.

Партридж вдига очи към камерите, кацнали в ъглите на стаята, а после поглежда Айралийн. Тя е хубава. Трябва да бъде честен пред себе си. Ала може да мисли само за Лайда и това го кара да изпитва болка. Още помни меката `u кожа. Надява се, че Арвин има план как да го отърве от операцията утре. Не може да си позволи да изгуби Лайда. Предпочита обче камерите да бъдат изключени. Иска поне за кратко да усети, че живее собствения си живот, че мисли по-ясно.

– Добре – казва той. – Да ги изключим тогава.

Айралийн пристъпва към Партридж. Толкова е близо, че усеща топлината на тялото `u.

– При основателна причина – прошепва тя, докосвайки ухото му с устни.

Той кимва.

Айралийн пъха ръка в чантичката си и изважда глобуса. После докосва екрана и камерите една по една угасват. Партридж въздъхва и присяда на леглото. Арвин му каза да се подготви мислено, само че как? Поглежда към Айралийн.

– Трябва да те питам нещо.

Тя сяда до него и докосва крака му.

– Каквото поискаш.

Той отмества ръката й

– Какво имаше предвид, като каза, че сте късметлии? – Нещо в думите `u не му даваше мира.

– Уилъкс има основателни причини да ни хибернира. Издал е заповед всички, поразени от някаква болест, да бъдат хибернирани. Надява се науката да напредне достатъчно и да се излекуват.

– Хората, поразени от болест? Кои са тези хора?

– Предполага се, че имаме достатъчно ресурси да се грижим за хората в болничните центрове, които не могат да се върнат в обществото, и за бебетата с аномалии. Целта е да не прахосваме ресурси. Не и щом можем да хибернираме хора.

Партридж се замисля за Джарв. Дали е в болницата, или пък е подложен на хибернация в една от онези студени капсули?

– Кой ти каза всичко това?

– Никой нищо не ми казва – отвръща тя. – Просто разговарят пред мен, сякаш съм малоумна, но информацията попива в съзнанието ми.

– Да не искаш да кажеш...

– Партридж, ние нямаме съседи, а само ледени капсули, които не позволяват да остареем – или по-скоро забавят процесите на стареене.

Гласингс знае ли за това? Божичко.

– Но всичко се прави за добро – заключава Айралийн. – Татко помага на хората.

– Не го наричай така.

– Баща ти е мой пастрок и един ден ще ми стане свекър. Нали така, Партридж?

– Да караме едно по едно. Първо ми кажи как баща ми помага на хората.

– Израснала съм долу, изминавайки стотици пъти коридора между капсулата и този апартамент.

– Но, Айралийн, това е ужасно.

– Само че е истина и аз не се оплаквам, защото не познавам друг живот.

– Айралийн, съжалявам – казва той, сякаш се извинява заради баща си.

– Няма нищо. Исках да кажа, че в коридора открих няколко различни капсули.

– Тоест?

– Това са скромните реликви на татко. – Скромни реликви.

Беше чувал този израз. Малко преди да умре, Ингършип го използва в разговор с Брадуел. Всъщност каза, че Уилъкс не би имал нищо против да добави Брадуел към колекцията си от „скромни реликви“. – Мисля, че става дума за хора, които не иска да убие, нито да остави живи. А просто да ги запази за себе си.

– Айралийн, ти не си късметлийка. Такъв живот е истински кошмар.