Докато кръстосваха из запуснатите индустриални сгради около летището, той все повече се убеждаваше в това. Нещо голямо беше на път да се случи!

— Окей, внимание, Алфа едно и две.

Вахтола влезе бързо, както обикновено, и веднага настъпи тишина.

— Тази вечер положението е сериозно. Държавният секретар на САЩ идва на изненадващо посещение, за да се срещне с колегите си от ЕС. Очевидно на дневен ред са конфликтът в Афганистан и ядрената програма на Иран. ЕТА [158] 02:00 шведско време, плюс-минус десет минути. Едва ли е изненадващо, че оценката на опасността е висока, така че очаквам най-висока готовност.

Тя се взра в събралите се охранители, за да обобщи положението. Всички кимнаха в съгласие, никой не беше особено изненадан от съобщението. От цяла седмица се носеха слухове, че се задава нещо голямо.

— Откритата полиция ще се заеме с блокирането на пътищата. Ще спрат цялото движение от „Арланда“ до Гранд веднага щом тръгнем — продължи тя. — Това означава пълно спиране на трафика и в двете посоки, включително забрана за паркиране на „Свеавеген“, „Хамнгатан“ и „Кунгстредгордсгатан“. За колите, които са останали след дванайсет, ще се погрижи Пътна помощ. Освен това Отрядът за бързо реагиране ще ни подсили с двама плюс осем души в пълно гала облекло.

Откъм групата се чуха отделни подхилквания.

Склонността на Отряда за бързо реагиране да си играе на война даваше доста поводи за шега. Имаха униформи с отличителен дизайн, тежки оръжия и други джаджи, които определено не принадлежаха към стандартното полицейско оборудване. При тях никога не пестяха от бюджета, както при останалите отряди. Но фетишизмът на Бързо реагиране към снаряжението беше добре дошъл ресурс за задачи като тази.

— Рунеберг е вече на място, заедно с Алфа три, за да се синхронизират с момчетата от Secret Service. Алфа четири, както ви е известно, вече са покрили Гранд. Ние тръгваме оттук в 22:00, шест коли, разпределени както следва…

Мина под една арка, водеща към остаряла тухлена постройка и продължи през вътрешния двор. HP не посмя да го последва. След като се увери, че няма друг изходи от двора, той остана да дебне малко по-надолу по улицата.

Четири минути по-късно патрулен автомобил 1710 мина под арката.

След него, в посока север, тракаше мотопедът на Козела.

Магистралата беше почти пуста. Макар че блокирането още не беше в сила, движението беше необичайно рехаво. Отне им едва половин час да стигнат до „Арланда“. Шест коли, две волво, два събърбан и две бронирани БМВ, които щяха да превозват антуража на държавния секретар.

Тя и Викстрьом щяха да карат първи, това вече беше решено. Полицията щеше да се включи с патрулки и мотори, предимно от формалност. В допълнение щеше да има и два буса с войници от Бързо реагиране.

Не лош motorcade, както го нарекоха момчетата от Secret Service.

Те изглеждаха професионално, това не можеше да се отрече. Добре тренирани, сдържани, всички с новоизгладени костюми и задължителната слушалка в ухото. Двама от тях все още носеха слънчеви очила, въпреки че беше нощ.

Преценяващи погледи, кратки кимвания за поздрав между колегите. No time for small talk, всичко вече беше проучено, планирано и готово.

Щяха да вземат държавния секретар от пистата, да излязат през Терминал 1, после по път 273 и по E4. Нортул, „Свеавеген“ до площад „Сергел“, наляво по „Хамнгатан“ и надясно по „Кунгстредгордсгатан“ до Гранд, където щяха да ги посрещнат Алфа четири и още една група от Бързо реагиране.

До голяма степен целият Бласиехолмен [159] беше блокиран от няколко часа, а полицейските кучета сигурно е трябвало да работят извънредно, за да се обезопаси районът навреме.

Според Вахтола, посещението е било потвърдено едва два дни по-рано и по съображения за сигурност бяха решили да запазят всяка информация в изключително тесен кръг.

Стокхолмската полиция, а също и вечерните вестници, бяха уведомени в последния момент.

Областният началник на полицията видимо не беше особено доволен, но какво можеха да направят? Трябваше да се примири с положението и да изпразни хазната. Само за блокирането на пътищата щяха да са нужни близо двеста души. Въпросът беше щяха ли да са достатъчни?

Те подминаха дългия ляв завой около „Сулвала“ и продължиха към Рисне. HP погледна таблото. Оставаше му половин резервоар, докъде ли всъщност щеше да му стигне?

Вече му беше трудно да следва буса, той се бе отдалечил на двеста метра пред него и HP бе принуден да се превие на две над кормилото, за да изцеди всеки възможен ресурс от скутера.

Наближаваха кръстовището в Рисне. Вече можеше да види извитата сграда на СЕ-банкен. Ако Хаселквист завиеше надясно по E18, всичко вероятно щеше да пропадне.