— Мамицата му и шибания fucking shit!!! — изскърца той през зъби.

— Оох… няма ли да влезем и да седнем? — успя тя да каже.

— Няма време, трябва веднага да се чупя! — отряза той. — Но първо ме чуй адски внимателно!

Той хвана ръцете и в горната им част.

— Стой настрана от тоя проклет Мике, разбираш ли?

Той я гледаше втренчено в очите. Все още и беше трудно да фокусира погледа си. Онези хапчета бяха ужасно ефикасни и четири бяха с поне две в повече.

— Мике участва в Играта, всичко се върти около него. Той е петдесет и осми, водачът, the top guy и каквото и да си е наумил, не е нищо, в което искаш да бъдеш замесена, схващаш ли?!

Тя поклати бавно глава.

За какво, за бога, говореше той?

Беше и трудно да улови и задържи в ума си думите, които извираха от него, но стигаше да види как той я гледа, за да схване, че нещо не е наред. Изглеждаше като че се е наказал, като че е имал лош трип или нещо такова. И защо не беше в Тайланд?

Хенке продължаваше да говори и постепенно една част от думите му започнаха да проникват през тежката пелена в главата и.

— … всичко е Игра, чаткаш ли? Мике е с теб само защото го е получил за задача. Ти си мисия, средство за постигане на нещо друго, кой знае какво. Планират нещо голямо, End Game, само това знам. Онзи е откраднал полицейски бус и те искат да го използват по някакъв начин. Но аз мисля да ги спра! Сега вече прекрачиха границата! Използваха ни като шибани блокчета лего, това направиха, факаните свине. Сега е payback time, сестра ми, сега е fucking шибан payback time!

Той завърши изблика си, като я разтърси за раменете, от което главата и се залюля напред-назад. Но мъглата там горе продължаваше да отказва да се вдигне.

— Ей, това звучи напълно…

— Откачено, знам! — сряза я той. — Всичко е напълно fucking шибано crazy! Но брат ти е on the case, не се притеснявай. Ще уредя всичко и онзи шибаняк Мике ще си плати! Никой не се ебава със сестра ми! Виж само какво го сполетя онзи предния, струваше си десетте месеца затвор и още как!

Внезапно тя се събуди напълно!

— За какво, по дяволите, говориш, Хенке?!

Тя отметна ръцете му и направи крачка назад.

HP прехапа език. Мамка му, защо не можеше да си мълчи! Понякога бе готов да се закълне, че има Турет…

— Нищо — смотолеви той бързо, — забрави това последното.

— Ей! — викна тя и той видя, че хубаво я е разгневил. — Знам много добре какво направи за мен онзи път. Пое цялата вина и ме остави да се измъкна.

Гласът и беше едновременно бесен и леденостуден.

— А освен това аз бях достатъчно глупава да те оставя да го направиш — да оставя малкия си брат да пропилее живота си по този начин. Това все още ме измъчва и то по начин, който дори не можеш да си представиш. Никога няма да мога да си простя, че те предадох! Никога, разбираш ли! — изкрещя тя.

Пое си дълбоко дъх няколко пъти и постепенно се съвзе. Той стоеше като препариран и не казваше нищо.

— Винаги ще съм благодарна за това, което направи, Хенке — въздъхна тя уморено. — Но престани да изтъкваш случката всеки път, когато ти трябва услуга, окей?!

Тя се усмихна с онази нейна усмивка и вътре в него нещо като че се пречупи.

— Ключът за склада — каза той. — Трябва да погледна нещата си. Това е всичко!

Тя отвори малък шкаф, който се намираше на стената зад него, и му подаде ключа, без да каже и дума.

— Благодаря — каза той просто и се обърна да си ходи.

— Ей, Хенке…! — спря го тя.

Той се обърна на вратата и те се спогледаха за няколко мига.

После той се усмихна тъжно и я погали по бузата.

— Спокойно, сестричке, ще оправя всичко. Не се притеснявай. I will clean them all up!

И той се завъртя и заслиза бързо по стълбите.

— Между другото! — извика, поглеждайки нагоре към нея, вече с обичайния си, самоуверен глас. — Оглеждай се за полицейска кола 1710, ще ползват нея.

След секунди вече си бе отишъл.

Той вдигна ролетната врата към малкото помещение и опита да се ориентира сред вещите. Като за съдържание на целия му живот, нямаше много с какво да се похвали. Десетина кашона и чувала и няколко стари мебели, които сестрата явно бе сметнала за твърде хубави, за да ги разкара.

Той намери първото нещо, което му трябваше, почти веднага — малък флакон спрей, който бе получил от един приятел и беше скрил между чорапите си.

„T-Spray“ пишеше на него, останалата част от текста беше на немски.

Вторият предмет му отне малко повече време и за няколко паникьосани минути си въобрази, че тя е намерила и изхвърлила това, което търсеше.

Но после намери дървената кутия в кашон с книги джобен формат и облекчен я пъхна в джоба си.

All good to go!

Още няколко задачи, после щеше да е готов за среща с Мике Хаселквист, a.k.a. Number fifty-fucking-eight.

Онова с номера на сметката все още смучеше здраво… Как, по дяволите, бе могъл да пропусне да вземе нещо толкова просто като скапана химикалка?