Неразбиращият поглед на HP накара Ерман да въздъхне за пореден път.

— Окей, така стоят нещата на прост език: те те лъжат, HP! Играта показва неща, които са реални, както и такива, които са нагласени специално за теб. Мотивацията е различна за всеки играч. Някои се надъхват от спорт — други от мацки или музика. Ти, от друга страна, очевидно обичаш филми и компютърни игри — така че Играта ти е дала главна роля, заедно с фен клуб и всичко останало…

Ерман изпи последната глътка кафе, преди да продължи.

— Изведнъж се оказваш главен герой, вместо наблюдател. От Nobody до VIP само за няколко дни. Феновете в кибер пространството сякаш не могат да ти се наситят, а скоро и ти на тях. И всичко, което Играта иска в замяна за страхотното преживяване, са няколко нищо и никакви мисии…

Той се втренчи в HP, който беше пребледнял.

— Принципът е като с всеки друг порок — продължи той. — Наркотици, игри и, както в твоя случай, внимание и признание. В главата цъкат същите механизми. С нарастването на зависимостта мозъкът постепенно губи способността за критичен анализ. Чисто и просто си се превърнал в recognition junky! Всичко, което не помага или подсилва твоя buzz, се отстранява и мозъкът ти запълва празнините. Вярваш, защото искаш да вярваш и по този начин помагаш на Играта да скрие шевовете в приложението. Истина или лъжа, правилно или грешно играят все по-малка роля. По-големи, по-дълги и повече kick-ове са единственото, което има значение. Но всичко е просто игра — it’s all a fucking Game, схващаш ли?!

Той погледна подканващо към HP.

— Така че да се върнем на въпроса ти, приятелю. Класирането, което са ти показали, може и да е било истинско, но със същия успех може да е било нещо, което са съчинили само за теб. Защото такива неща те надъхват. Играят си с теб, HP, точно както ти си играеш с нещастниците от другата страна на мисиите. Което ни отвежда до по-неприятната част от Играта.

По-неприятната!, помисли си HP. Как, по дяволите, това беше възможно?

Внезапно се почувства като кръгъл идиот, кукла на конци, с която са се гаврили просто за забавление. Подръпвали са конците му, за да видят какво ще стане и после са залагали на резултата.

Дами и господа, отгатнете какво ще се случи, ако дръпнем въже номер четири. Ще се справи ли 128 с напрежението? Ще хвърли ли камък върху колата на сестра си заради малко признание, тя ще оживее ли, and will he break under pressure и ще захленчи ли като малко момиче? Ladies and gentlemen place your bets and stay tuned…

Барабанът в главата му се въртеше с пълна скорост и му трябваха няколко секунди, преди да се усети, че Ерман е продължил с изложението си.

— … мисията идва всъщност? Залагането е само един от източниците на приходи в Играта. Както сигурно разбираш, струва цяло състояние, за да се движи машината. Играе се на няколко континента едновременно, така че финансирането е ужасно важно.

Той спря за момент, за да напълни отново чашите им и да обиколи къщата за трети път. След като отново се увери, че всичко е спокойно, той се върна в кухнята.

— Разбираш ли… — започна Ерман с нисък глас и се наведе към HP толкова близо, че той усети таниновия коктейл в дъха му — … ето тук всичко става настина nasty!

Другите играеха флорбол и в коридора бе празно, така че тя се възползва от възможността. Беше се извинила, че още има болки в тялото след катастрофата и тъй като те все пак бяха събрали два пълни отбора, не се бяха опитвали да я разубедят.

Според графика Нила не беше на работа днес, така че започна с домашния номер. Два сигнала, после трети и четвърти. Включи се телефонният секретар и тя тъкмо щеше да затвори, когато чу някой да шумоли със слушалката.

— Ало, Нила е!

Гласът звучеше горе-долу както си го спомняше.

Вдиша дълбоко.

— Здравей, Нила, обажда се Ребека Нор… ъм, Петершон. Имаш ли няколко минути да поговорим? Наистина бих го оценила.

Още шумолене, после:

— Извинявай, трябваше да изключа секретаря. Как каза, че се казваш?

— Ребека, Ребека Петершон.

Слушалката затихна.

Сърцето на Ребека биеше толкова силно, че и се струваше, че вижда как ризата и се мести в такт над гръдния кош.

— Така стоят нещата, приятелю. Играта изисква цял куп пари, за да функционира.

Ерман изброи бързо на пръсти.

— Мравките, телефоните, сървърите ферми и — не на последно място, служителите, тези, които са назначени да се грижат за цялата организация. Освен това ги има и всички пари, които непрестанно се плащат на играчите, както и възнагражденията за ония, които са се справили изключително добре. Получават се редица постоянни разходи всеки месец, но съм го изчислявал и всичко това се покрива от приходите от залозите. Но големият паричен поток, златната гъска, която осигурява печалба на собствениците, идва от възложителите.

HP кимна, сякаш разбира, но истината бе, че се чувстваше напълно изгубен.

— Различни възложители се обръщат към Играта, за да им свърши това-онова, следиш ли мисълта ми?

Ерман продължи почти маниакално:

— Неща, които не могат да се свършат по друг начин.

HP все още изглеждаше равнодушно.

— Illegal stuff, схващаш ли!

Той забарабани нетърпеливо с показалец по масата.

Аха, HP май започваше да разбира…

— Искаш да кажеш, че човек може да позвъни и да си поръча нещо и Играта го урежда? — попита той очаквателно.