Шрифт:
Умишлено говореше бавно, точно както Ерман бе говорил на самия него преди половин час, но сам чуваше колко сплашено звучи.
— Виждал ли си самолета по-рано?
Ерман беше пребледнял.
— Д-да, мина покрай мен тъкмо преди да ме вземеш със селската си лимузина, успокой се, мамка му!
Ерман, изглежда, не го чуваше. Няколко секунди не каза абсолютно нищо.
— Махай се! — процеди накрая между стиснатите си устни.
— А? — HP нищо не разбираше.
— Махай се, изчезвай, върви по дяволите, тъп ли си!
Ерман размаха ръце и направи няколко крачки към HP.
Той отстъпи инстинктивно и вдигна ръце пред себе си.
— Окей, окей, само се успокой, тръгвам, тръгвам! Исусе, очевидно тоя пич окончателно бе превъртял.
— Това е просто скапан самолет, Ерман, няма нужда да се палиш толкова!
Дотук с брилянтния план.
Нила все още я мразеше, това поне го беше разбрала. Всъщност нямаше нищо странно, все пак нейният обожествяван брат бе паднал през балконския парапет.
Нила и Даг винаги бяха били близки и тя така и не прие заключението на разследването, че всичко е било донякъде злополука. От фирмата, която хазяинът бе наел за реставриране на фасадата, бяха работили немарливо, когато са възстановявали балконите, и няколко от болтовете на парапета липсваха.
„Злощастно стечение на обстоятелствата“, както гласеше присъдата.
За Хенке това означаваше десет месеца за убийство по непредпазливост, вместо за непредумишлено [100] . Ако парапетът беше правилно монтиран и всички болтове си бяха на мястото, Даг вероятно щеше да се отърве.
100
Според степените убийство, които шведското законодателство различава, непредумишленото убийство е по-леко от предумишленото, но по-тежко от това по непредпазливост. — Б.пр.
Но беше трудно да се установи със сигурност. Ударът беше тежък, може би дори достатъчно тежък, за да се прекатури над парапета? Във всеки случай този вариант не можеше да се изключи напълно или поне така смяташе съдът.
Но самата тя силно се съмняваше в това заключение. Даг беше едър и тежък, поне деветдесет килограма мускули и имаше добър баланс. Ако парапетът не беше поддал, той нямаше да падне и животът им щеше да изглежда коренно различно. Хенке нямаше да бъде задържан, а тя нямаше да бъде избавена. Неговото затваряне и нейната свобода — едното беше предпоставка за другото.
Проблемът беше само, че не трябваше да бъде така. Това искаше да разкаже на Нила. Какво всъщност се случи онази вечер. И защо…
— Просто самолет? Просто самолет?!!! — малки пръски слюнка заседнаха в жълтеникавата брада около устата на Ерман. — Ти нищо не разбираш, глупак такъв! Те имат уши навсякъде, абсолютно на-шибано-всякъде. Не схвана ли това, което ти казах за Мравките? С кого разговаря на идване, с шофьора на автобуса, с някоя учтива лелка във влака? Спомена ли на някой приятел по телефона къде отиваш или си бил достатъчно тъп да запишеш описанието в компютъра?
Гласът му отново премина във фалцет.
— Нищо такова, заклевам се…
HP отстъпи бавно към следите от гуми, които водеха обратно към цивилизацията. Това си беше адски плашещо. Трябваше да се разкара далеч от тоя психар и то на мига. Кой знае какво би могло да стане иначе. В гората никой не може да чуе, че викаш.
Ерман направи още две крачки напред, сви юмруци, а после от единия щръкна обвинителен показалец.
— „Гугъл“! — изплю той. — Проверил си адреса в „Гугъл мапс“, признай си!
— Не, не — отвърна HP инстинктивно, но в същия момент осъзна, че бе направил точно това.
Ерман трябва да бе забелязал промяната в изражението му, или просто предположи, че HP лъже.
Във всеки случай, той направи няколко широки крачки към него.
— Глупак мръсен! — изрева Ерман. — Дадох ти едно просто указание. Не говори с никого, не използвай електроника. А ти ме гугълмапваш! Със същия успех можеше да работиш директно за Водача, заслужаваш да те убия на място!
— Сори! — изплъзна се от устата на HP, който вече бе твърде ужасен, за да лъже като хората.
За секунда си представи как го закопават между туфите като някакъв проклет Бокстенски човек [101] и го изравят двеста години по-късно, за да изложат маринования му задник в стъклен буркан в местния музей във Фиердхундра. От мисълта за малко да се насере в гащите!
Ерман направи още няколко крачки напред, след което внезапно спря.
Остана така няколко секунди и, изглежда, обмисляше нещо. Без да каже и дума, се обърна и изтича обратно в къщата.
101
Човекът от Бокстен са останките от средновековно тяло на мъж, намерени в тресавище във Варберг, Швеция. Това е една от най-добре запазените находки в Европа от този период. Мъжът е бил убит и хвърлен на дъното на езеро, което по-късно се е превърнало в тресавище. — Б.пр.