Със сигурност беше от чисто злато и също толкова сигурно бе, че на невнимателния малък жабар 22 щеше да му е жал за бижуто му.

Може би дори беше наследство от богатия му дядо или нещо такова?

Ухилен, той пусна запалката в джоба на панталона си, преди да се изправи и да се насочи към бараката с тоалетните.

Payback is a bitch mothafucker!

Обратното пътуване премина безаварийно и те кацнаха на летище Брома точно преди четири часа.

Друг охранителен екип ги посрещна и пое министъра на международното развитие, а веднага след това се появи и един минибус, който да качи нейната група. Луде Рунеберг седеше на мястото до шофьора.

— Радвам се да видя всички ви невредими — поздрави ги той. — Качвайте бързо екипировката и тръгваме към участъка за разоръжаване и дебрифинг. Доктор Андерберг чака…

В задната част на лагера имаше отвор в оградата и той остана за малко на стълбите към тоалетната, загледан с любопитство в мрака.

Всъщност беше леко зловещо, като сравнеше…

От едната му страна беше осветеният лагер с мигащи лампи, музика, храна, пиене и охолство. От другата страна — само на няколко метра — се разпростираше тъмнината. Миля след миля от пясък и пустош.

Колко дълго бяха пътували, за да стигнат дотук?

Трудно беше да се прецени, шоферът не беше карал в права линия, но имаше поне два часа, предположи той. На колко часа пеша отговаряше това? Шест, осем? Това е, ако се движеше по права линия… В петдесетградусовата жега, единствено със змии и скорпиони за компания, беше съвсем лесно да се отклониш от правилната посока. Какво ли беше чувството да си съвсем изоставен там, навън?

Той не се сдържа и направи няколко пробни стъпки в мрака.

Лагерът лежеше в падина, но светлината, която се разливаше от всички лампи, беше достатъчна, за да долови гребена на дюната малко по-напред. Там, горе, се мяркаше самотен силует, за който предположи, че е някакъв крив стълб, и след няколкосекундно колебание се насочи към него.

Когато се приближи, откри, че най-горе на стълба беше кацнала птица — сигурно една от онези черните, които бе видял по-рано през деня. Птицата стоеше съвършено неподвижна и изглежда никак не се изплаши от присъствието му. Приличаше най-вече на голям мършав гарван, но за разлика от европейските и братовчеди здравият клюн на птицата беше леко извит.

Щом HP се приближи, тя обърна рязко глава и погледна право към него. Нещо във вторачения поглед го накара да се почувства некомфортно и спря само на някой и друг метър от целта си.

Птицата продължи да се взира в него и по някаква причина HP не можеше да свали поглед от нея. Той затаи дъх.

Внезапно големият клюн се разтвори сантиметър-два и за миг HP почти си помисли, че птицата се опитва да му каже нещо.

Усети, че ръцете му настръхват.

Това беше fucking…

— Гураб Ал-Баин!

HP подскочи.

Беше Емир, техният шофьор, който се бе появил зад него.

По дяволите, как се изплаши!

— К-кво?

— Гураб Ал-Баин — мъжът посочи към птицата. — Пустинен гарван. Носят нещастие, bad things — you understand?

Точно тогава гарванът изграчи — разнесе се глух звук, който завибрира в гръдната кост на HP.

Птицата наклони глава и погледна HP за последно, преди с два тежки маха на крилете си да напусне наблюдателницата си.

Няколко секунди по-късно гарванът бе погълнат от пустинната нощ.

— Не трябва да скитате така, boss. Навън е лесно да се изгуби човек. Лесно е да изчезне, you understand?

Аха, HP вярваше, че разбира.

— Bad things — промърмори той и се загледа в мрака.

Когато излезе от тоалетната, едва не налетя на Анна Аргос.

Беше обърната с гръб към него и той предположи, че чака някого.

Вероятно жабарят Густен 23 драйфаше кроасани, преди двамата да се промъкнат между колите за малко sexytime.

Шибани идиоти!

После вадя лъскавия телефон до ухото и и стомахът му направи малко салто, разпознавайки го. Яростният огън, който почти бе изгаснал, внезапно пак се разгоря и той направи няколко гневни крачки напред.