Жената хвърли поглед към Глад.

— Работата е там, че евакуацията може да изпрати… амии… грешни сигнали, ако разбираш какво имам предвид?

— Не, не разбирам — отсече Ребека.

Глад излетя от стола.

— Имаме дневен ред, срещи — важни хора, с които сме работили здраво, за да се срещнем. Посланикът е заложил цялата си репутация заради това посещение, а сега ние изведнъж ще провалим всичко само заради малко… безредици?

Лицето на Глад беше побеляло и от устата му хвърчаха малки пръски слюнка.

— Доколкото мога да преценя, всичко започна, когато ти реши да потеглим обратно, Нормен. Има ли някой, който е на друго мнение?

Той обходи стаята с поглед, но никой не каза нищо.

Ребека се опита да срещне погледа на Малмен, но той гледаше в земята също като останалите от екипа, а Хокаи Берглунд внимателно бе обърнал очи към господаря си. Тя пое дълбоко въздух и се помъчи да запази спокойствие.

— Взех решение за евакуация, защото ситуацията беше твърде рискова. Условията се бяха променили радикално спрямо предния ден и преценката ми беше, че не можем да продължим напред по безопасен начин. Независимо от безредиците, атентаторът доказва, че съм била права, нали?

Тя огледа останалите, но отново никой не отвърна на погледа и — освен Глад.

— Атентатор, когото само ти си видяла, нали това искаш да кажеш, Нормен? Не е ли чудно, че никой друг не го е забелязал, никой от колегите ти или някой от останалите, които се возехме в колите? Не смяташ ли, че това изглежда малко странно?

Той наклони глава, за да подсили снизходителния си тон.

— Всичко стана прекалено бързо, имаше цял куп хора и заради прахта се виждаше трудно… — започна тя, но Глад я прекъсна.

— Но шофьорката ти трябва все пак да го е видяла, как ти беше името? Муди 15 ?

Каролина Мудин вдигна очи от земята.

— Мудин — смънка тя.

— Да, вярно, така беше… Е, Мудин, чухме разказа на Нормен за мистериозния атентатор, изскочил точно пред капака на колата с револвер, насочен към вас. Ти не го ли видя?

Мудин изгледа продължително първо Ребека, а после Малмен, преди да отговори.

— Не, не го видях.

— Не, казваш ти, но твоята началничка, която стоеше точно до теб, твърди, че го е видяла ясно. Защо според теб разказите ви не се припокриват?

Мудин се размърда неспокойно и хвърли още един дълъг поглед към Малмен.

— Гледах главно назад, концентрирах се върху това да изтегля автомобила назад, така че не видях много от случващото се пред колата. Имаше движение от всички страни…

— Но атентатор от плът и кръв, който размахва голям револвер, не би ли трябвало да забележиш такъв човек? Не ви ли учат на това на охранителските тренировки?

Високомерният му тон можеше да накара Ребека да удуши съсухрения мизерник, но тя се въздържа. Независимо какво Глад си мислеше, че ще извлече от този разговор, последната дума все пак беше нейна. Тя щеше да спечели, въпросът беше само как ще го приеме Глад.

Мудин измърмори нещо в отговор и Глад премести фокуса върху заместника на екипа.

— Ами ти тогава, Малмен се казваше, нали?

— Точно така.

— Ти видя ли някакъв атентатор?

— Не, не видях, но точно както Мудин и моя собствен шофьор аз се бях съсредоточил в другата посока. Освен това се опитвах да сигнализирам на автомобила зад нас да се премести, което не беше съвсем просто…

Глад кимна и се обърна обратно към Ребека.

— Както казах, значи имаме безредици, очевидно задвижени от непланираното ни отстъпление и предполагаем атентатор, когото само ти си видяла, Нормен. За мен нещата са ясни, няма причина да преустановяваме пътуването и посланикът е съгласен с мен. Министърът на вътрешните работи ни обеща ескорт с пълно въоръжение и продължаваме по план утре сутринта.

Той огледа доволно групата, като че въпросът беше приключен.

— Не, не продължаваме — каза Ребека овладяно. — Изглежда си объркал титлата с авторитета ми, Глад. Аз отговарям за безопасността на министъра и на екипа — не ти или посланикът. Решението ми е, че се връщаме у дома още щом се съмне. Ако не ти харесва, можеш да се оплачеш на шефа ми, комисар Рунеберг.

Тя се изправи и тръгна към кухнята.

Край на разговора, кльощава надувка такава!

Four plus one.

Така наричаха петната в „От местопрестъплението“.

Четири пръста в задната част на ръката и един палец отпред. Беше ги виждал и преди In Real Life…

Той дръпна дълбоко от джойнта и задържа дъх няколко секунди, преди да прати лепкав стълб дим от леглото нагоре към детектора за дим на тавана.

Анна Аргос беше зверски ядосана, когато се събуди, но по някаква причина той си втълпи, че сутрешната и киселост се дължеше по-скоро на това, че бе открил синините, отколкото на факта, че още се намираше в леглото и.