— E-e-e-mbasssssy — изтрака HP през зъби. — N-need Embass-ssy, нно май н-не разбираш к-какво ти каз-вам? I h-have rights, you knoww, пр-пра-вва!

— О, да, разбирам какво казвате — отвърна мъжът и безукорният му английски накара HP да подскочи, — Проблемът е, че не знам с кое посолство да се свържа. Не е норвежкото, защото паспортът ви е фалшификат.

Той погледна HP над тънките си очила.

— Името ми е сержант Азиз, следовател в кралската дубайска полиция. Но кой сте вие всъщност?

Той гледаше HP въпросително.

— Не успяхме да открием каквато и да е информация за истинската ви самоличност нито във вас, нито сред вещите ви в хотела. Човек почти би си помислил, че изобщо не съществувате. А човек, който не съществува…

Полицаят се наведе над масата.

— … също така не може да има някакви права — нали така?

— И така, Нормен, да обобщим — пристигнали сте на мястото и сте заварили пътя блокиран от тълпа хора. Вместо да слезете от автомобилите и да продължите пеша до сградите с охрана и ескорт от правителствени войници, ти си решила да прекратиш операцията, дотук вярно ли е?

— Забравяш атентатора — изстреля тя, все по-раздразнена от саркастичния тон на разпитващия.

Вестергрен хвърли продължителен поглед на колегата си.

— Той не се ли е появил, след като сте се качили обратно по колите?

— Не. Забелязах го, докато все още стояхме намясто — преди да взема решението за отстъпление.

— Беше ли въоръжен още тогава? — въпросът отправи гологлавият дребен чичко Валтерш и тя се обърна към него.

— Не, не още. Носеше торба и ми се стори, че мярнах оръжие в нея.

— Стори ти се? Мярна? Не беше ли сигурна?

Отново говореше Вестергрен все със същия дразнещ тон.

Тя пое дълбоко въздух.

— Точно както вече казах, възприех това, което видях, като оръжие. Всичко стана страшно бързо, невъзможно е да се каже в кой миг какво точно се случи…

— Разбираме това, Ребека — кимна Валтерш, — Но въпреки това бихме искали да се опиташ да раздробиш събитията колкото можеш, до най-малките подробности. Това ще ни помогне да разберем всичко по-добре, все пак нито Пер, нито аз сме били на мястото.

Той кимна към своя колега и отправи към нея още една приятелска усмивка, на която тя не можа да не отвърне.

— Стана, както ви разказах. Пристигнахме, спряхме и докато се опитвах да направя оценка на ситуацията, видях атентатора сред тълпата. Наблюдавах го в продължение на няколко секунди, след което прецених, че ситуацията е толкова опасна, че съществува риск както за охранявания обект, така и за екипа, и затова наредих да прекратим.

Тя се усмихна облекчено на Валтерш и хвърли бърз поглед към Рунеберг. Шефът и не издаваше никакви емоции, вместо това стоеше със скръстени ръце и наблюдаваше двамата мъже от другата страна на масата.

— И какво се случи после, Ребека? — продължи Валтерш меко.

— Започнахме да се движим назад и тогава тълпата полудя. Проби през огражденията и навсякъде настана хаос. За малко да бъда съборена, но успях да се задържа на крака и да извадя служебното си оръжие. Тогава бе открита стрелба…

— Значи си открила пряк огън? — Вестергрен атакува като кобра, но тя не налапа примамката.

— Не, произведох предупредителни изстрели — три на брой по-точно и тъй като не можех да стрелям в земята поради риска да улуча трето лице, бях принудена да стрелям във въздуха. Приблизително в същия момент някой друг започна да стреля, вероятно войниците измежду тълпата.

Валтерш и кимна насърчително да продължи.

— Видях или възможно е да съм чула хора, повалени от куршуми, тълпата се разбяга и в паниката си хората се събаряха едни други на земята. Продължихме да отстъпваме, аз се оказах приклещена между колата и вратата и точно тогава той се приближи тичайки.

— Имаш предвид атентатора?

— Точно така.

— В доклада си пишеш, че той е изскочил пред колата, че си го видяла да рови за оръжието и след това да го вади. Че си мислела да изстреляш предупредителен изстрел, лошата видимост и движението на колата са направили това невъзможно…

— Точно така — повтори тя, този път леко нетърпеливо. Бяха обсъдили събитията няколко пъти и всичко го имаше записано. Какво толкова не разбираха?

— Възможно ли е да е станало така, Ребека, просто излагам една теория така, между колеги…

Валтерш я погледна над ръба на очилата си за четене.

— Като се вземе предвид, че никой от другите охранители или останалите хора на мястото не е забелязал атентатор — не може ли да е било така, че стресовата ситуация и ограничената видимост да са повлияли на преценката ти? И е възможно да си се объркала по отношение на извършителя?