Накрая докопа стола и успя с негова помощ да се изправи с мъка на крака. Усещаше как топла струйка кръв бавно си проправя път през веждата му.

— Ето! — измърмори Елрой и натика носна кърпичка в ръката на HP, избутвайки го напред.

В следващия миг вратата се отвори и те се озоваха вътре.

В стаята имаше шестима души, всички мениджъри и всичките бяха с чаши шампанско в ръце.

— Добре дошъл, Хенрик, чакахме те — каза Филип Аргос весело.

Застанала до него, може би прекалено близо, Рилке се усмихна с най-красивата си усмивка.

— Ето.

Елрой остави малката USB-памет на бюрото на Филип.

— Деян, ще бъдеш ли така добър? — кимна Филип.

Деян направи няколко крачки през стаята, взе паметта, след което я плътна в един лаптоп, който стоеше на масата.

— Wireless network off… — измъмри той развеселено и хвърли бегъл поглед към HP. — Не бихме искали да си лепнем някоя инфекция…

Останалите тийм лидери с изключение на Рилке се насъбраха около екрана. HP не се сдържа да погледне към нея. Но тя изобщо не обърна очи към него.

Той притисна кърпичката още по-силно към челото си, но кръвта не спираше да тече.

— Ой-ой, вижте тук — каза Бийнс и посочи над рамото на Деян. — Нелоша работа!

Деян сам разцъка малко и въведе няколко кратки команди.

— Yes, мога единствено да се съглася с Бийнс. Който и да е написал шпионската програмка, си е знаел работата.

Той въведе още няколко команди, после се изправи и извади USB-стика.

— Ако троянецът беше влязъл в мейнфрейма, щяхме да си имаме проблеми… Вероятно щеше да почне да изпраща конфиденциална информация на външен клиент. Информация за партньорите ни, потребителски ID-та, блогови самоличности, you name it. Бог знае какво можеше да стане, ако той беше успял…

Той посочи с флашката към HP.

— Ти наистина се опита да ни закопаеш, пич… — каза той с почти изненадана интонация.

Изведнъж сякаш всички в стаята се втренчиха в него.

Той можеше почти да почувства омразата в очите им.

Франк направи две крачки напред със стиснати юмруци, но HP не трепна. Ударът дори не беше особено силен — беше насочен към корема и той успя донякъде да се подготви предварително. Падна на колене на мокета и изпъшка, когато въздухът излезе от тялото му. На онзи не му стискаше да го фрасне във фейса…

— Достатъчно, Франк — каза Филип кратко, докато Софи и брат и издърпаха HP на крака. — Мисля, че Хенрик вече е разбрал сериозността на положението си, нали?

HP кимна мълчаливо.

— Ти, осъден престъпник, влизаш тук с взлом, с крадена карта и с цел да откраднеш фирмените ни тайни.

Той взе мемори стика от Бийнс и го размаха в лицето на HP.

— Груба кражба или промишлен шпионаж, сигурно една или две години затвор, предполагам. Освен това едва ли ще изглежда добре за бъдещата кариера на сестра ти…

HP потръпна.

— Не забърквай сестра ми в това! — изропта той.

Филип се усмихна.

— Значи все пак има нещо, за което ти пука, Хенрик. С други думи, не си напълно лишен от морал…

От Франк, Деян и останалите се чуха разпокъсани подхилквания, но това не го интересуваше.

— Говори по същество, Филип — въздъхна той. — Имам нещо, което искаш, нали? Иначе ченгетата вече щяха да са заети да ме чегъртат от асфалта. Вие не се притеснявате да оставяте трупове след себе си…

Той вдигна глава и за пръв път ги погледна в очите. Този път беше техен ред да зашарят с погледи.

Всички освен Филип. Той направи жест към Елрой.

— Той?

— Чист е, няма предаватели или микрофони.

— Чудесно!

Той отново се обърна към HP.

— Напълно си прав, Хенрик. Искам акциите ти, ще ми ги продадеш, според пазарните условия, така че никой да не може да твърди впоследствие, че си бил подложен на неправомерен натиск. Затова смятам да ти предложа двойно повече, отколкото едвам си успял да събереш за Моника.

Той направи жест към Стофе, който извади пластмасова папка и започна да подрежда документи върху бюрото.

— Освен това тук има предостатъчно свидетели, които ще могат да потвърдят, че сделката се е осъществила според законовите изисквания.

HP кимна уморено.

— Окей, разбирам…

Той пое дълбоко дъх, за да си даде време да помисли.

— Но имам едно условие за сделката.

— Едва ли си в позицията да поставяш условия, Хенрик, но нека чуем…

— Ще подпиша документите ви и ще изчезна в залеза, но само ако не звъните на ченгетата. Нямам желание отново да лежа зад решетките.