Това не му харесваше. То означаваше, че на Искра ще му трябва доста повече от витиевати речи, за да убеди хората, че ги очаква нормално бъдеще.

Стен се вгледа в дракха, който се трупаше все по-нагоре и по-нагоре. Това противоречеше на закона на Килгър за дракха, който среща вентилатора. Алекс твърдеше, че бедите идват по тройки. Стен не се съгласи, въпреки че аксиомата бе формулирана от свещената майка на Килгър. Според Стен бедите идваха, докато не можеш повече да ги поемеш. Тогава те удряше двойно по-голяма.

Вратата на залата изсъска и Синд влезе вътре. Стен винаги се радваше да я види. Но не се зарадва на израза на лицето й.

— Предполагам, няма да ми съобщиш, че идеята на Искра за рай изведнъж е засияла по улиците на Рурик? — попита Стен.

— Не и ако раят включва щурмоваци и масови арести — отвърна Синд.

Стен реагира по възможно най-дипломатичния начин.

— Кажи какво става?

— Проверявах онези слухове за хората, които изчезват — каза тя. — Оказа се, че не са слухове. Намерих очевидци. Отвличани са глави на семейства — понякога и целите семейства. От войниците на Искра.

— Каква игра играе? — зачуди се Стен. — Ще затъне до гуша, преди още да е започнал.

Един от офицерите го повика.

— Има още едно обаждане от Милхауз — докладва той. — Изчаква в момента. Каза, че е много важно да говори с вас. Извънреден случай, според него.

— Така си е — отвърна Стен. — Излъжи го. Кажи му, че съм бил поразен от бери-бери или нещо подобно. После ме свържи с доктор Искра. Налага се да говоря с него. Сега!

Няколко минути по-късно лицето на Искра се появи на централния видеоекран.

— Разбрах, че има някакъв извънреден случай — започна Искра.

— Искам обяснение, докторе.

— Не ми харесва тонът ви, господин посланик.

— Обикновено него използвам — каза Стен, — когато разбера, че водачът, когото подкрепям, е невероятно близо до това да ме изложи пред мъжа, на когото служа. Вечният император.

— По какъв начин ви излагам?

— Имам потвърдени доклади, д-р Искра, че ваши войници са участвали в масови арести.

— Ако ме бяхте попитали направо — рече Искра благо, — щях да потвърдя тези факти. И да ви спестя много голяма част от притесненията и неразбиранетото.

— Добре тогава, питам ви.

— Да, имаше някои арести — потвърди Искра. — Макар че да се наричат масови според мен е преувеличение. За да бъде по-лесно, обвиняемите бяха арестувани и транспортирани по едно и също време. В крепостта Гачин, която е по принцип традиционното място на Джохи за задържане на същества, обвинени в някакво престъпление. Уверявам ви, че това са само рутинни действия за възстановяването на стабилността в купа. Хората искат уверения, че справедливостта се е завърнала в Алтайския куп. Въпросните индивиди са уличени в различни престъпления. Някои сериозни. Обаче, за да бъда напълно откровен, очаквам много от тези обвинения да се окажат неоснователни. Просто обвиняемите са станали жертви на жалки същества, жадни за отмъщение. Но както казах, хората искат процеси. Следователно ще им осигуря тези процеси. Честни процеси. Така че всеки несправедливо обвинен да може да очисти своето име.

Това е пълен дракх, помисли си Стен.

— Ами виновните? — попита той.

— Не се ли интересувате от неща, които не ви засягат? — отвърна с въпрос Искра. — Дали правосъдната ни система влиза в работата на имперския посланик?

— Нито за миг — призна Стен. — Но заповедите на Императора трябва да бъдат изпълнени. Което значи, че той ще очаква възстановяването на стабилността в Алтайския куп. Създаването на нови кръвни вражди, докторе, не е най-добрият начин това да се случи.

— Обещавам ви, посланик Стен — увери го Искра. — Процесите ще бъдат напълно честни. И ще бъда възможно най-милостив към виновните. Това удовлетворява ли ви?

Стен не можеше повече да изразява съмнения. Разбира се, Искра лъжеше. Но Стен не можеше да си позволи открита конфронтация с него. Щеше да загуби всякакъв контрол и мисията щеше да отиде по дяволите.

— Беше удоволствие да говоря, с вас, посланик Стен — приключи разговора Искра и екранът изсветля.

— Най-добре да увеличим наблюдението — нареди Стен на Синд. — Пуснете още от прилепите на Килгър в небето.

— Ще ни трябва нещо повече от Фрик и Фрак — заяви Алекс. Стен подскочи. Не беше чул влизането на Килгър. — Освен ако нещо не е станало с ушите ми, в момента стрелят в университета.

Стен беше поразен.

— Студентите? Откъде са взели оръжия?

— Не мисля, че точно децата стрелят.

— Мамка му! — изруга Стен. Това беше всичко, което можа да изрече. Той се спусна към вратата, Алекс и Синд скокнаха след него.

Докато тичаше през посолството, като викаше Бор и гурките да се съберат, и изскочи устремно през вратата на сградата, призракът на пълно унищожение витаеше в ума му. Малкият досадник Милхауз се беше оказал прав за поне едно нещо. Ако нещо се случеше с разглезената младеж на „Пушкан“, истински ад щеше да се изсипе върху Алтайския куп.