Затворниците мълчаха. Някои от тях притискаха раните си.

Гравилихтерите завиха към по-тясна пътека, после отново се върнаха на пътя. Пътят свърши в нещо, което приличаше на морава.

Лихтерите се приземиха.

Раздадоха се заповеди. Затворниците бяха разтоварени.

Някои останаха в гравилихтерите, Те лежаха неподвижни и стъпкани върху палубите. За кратко тези умиращи или полумъртви бяха пренебрегнати от пазачите.

След нова заповед оцелелите затворници се наредиха в редица.

Сред тях бяха Асинхау и Н’ерн. Единият беше дребен надзирател в затвора, другата данъчен инспектор. И двамата бяха успели при арестуването си да вземат няколко пакета храна, което беше запазило живота им по време на дългото пътуване на север.

— А сега? — прошепна Н’ерн. — Не виждам никакво подобие на затвор. Ние ли ще трябва да го построим?

Асинхау поклати леко глава и посочи с кимване.

През средата на моравата минаваха дълги, открити изкопи. Земекопни машини чакаха наблизо.

Зад тях се виждаха други изкопи. Но те бяха запълнени. Пръстта се издигаше на малки хълмчета.

Лицето на Н’ерн посивя.

Разнесе се шепот, когато и другите затворници видяха изкопите. Последван от виковете на пазачите да замълчат.

На Н’ерн й трябваха два опита, преди да успее да проговори.

— Децата никога няма да… — и млъкна.

Асинхау потрепери. Н’ерн опита за трети път.

— Поне, поне — заекна тя — ще бъде почтено.

Стен беше затънал до гуша в рутинна работа. Което на Джохи означаваше непрекъснато състояние на нервност, граничещо с паника. Две трети от светлините на комуникационното табло светеха в жълто. Останалите бяха червени.

Неговите комуникационни техници — всички обучени като дипломатически омбудсмани — бързаха да обслужат конзолите. Пресяваха дракха. Успокояваха, когато простите думи вършеха работа. Прехвърляха обаждащите се на съответните агенции — бе ясно, че ще мине доста време преди някое подразделение на правителството да започне да функционира нормално. Извършваха малки услуги от посолството, когато можеха.

Всичко, което си заслужаваше, беше резюмирано и изпратено на Стен. Толкова много подобни доклади се бяха натрупали, че Стен беше започнал да прекарва сутрините си в комуникационната зала, като преглеждаше докладите и поемаше потока обаждания, на които само посланикът можеше да отговори.

Първото обаждане за деня беше от младия Милхауз, който спешно настояваше да говори с посланика. Стен го сложи в края на списъка със задачи, които трябваше да свърши. Да, беше обещал на студентите от „Пушкан“ да бъдат изслушани от някой с власт. След като се срещна с доктор Искра обаче, той не знаеше как точно да изпълни обещанието си.

По-късно щеше да се занимава с това. Щеше да измисли нещо — след като успееше да намери някакъв смисъл в разпръснатите из цял Джохи безредици. Особено в кварталите и гетата на Рурик.

Имаше повече кървави разправи от обикновено. Но никакви бунтове. Леко раздвижване от страна на милициите. Но никакви изстрели, поне не от гняв. Известно покачване на грабежите и домашното насилие.

Стен продължи нататък. Попадна на още едно спешно обаждане от Милхауз. Комуникационният офицер беше резюмирал обаждането така.

„Успяхме да забавим ултиматума — гласеше съобщението. — Комитетът се съгласи да удължи крайния срок с още една седмица.“

Стен си отбеляза, че офицерът беше Фрестън, най-старшият и опитен отговарящ на обажданията. Мъжът беше твърде ефективен и беше редно Стен да го спаси от неизбежната и убийствено скучна кариера да се подчинява на високопоставени тилови офицери.

Под „Наблюдение“, Фрестън беше написал:

„Маниер на говорене — открито спокоен. Напрежението в тембъра на гласа обаче говори за нестабилност на индивида. Гледа на посланик Стен като на бащинска фигура. Предложено разрешение: Да се продължи с твърдата линия. По-топлият подход ще доведе до подхранване на нестабилността.“

Направо идеално, помисли си Стен. Бащинска фигура за разглезено хлапе. Той дори не харесваше Милхауз, смяташе го за писклив и надут младеж, който се възползва от група от също толкова безполезни индивиди. Проклет да е. Щеше да му се обади, когато имаше време. Бащинска фигура, как не…

Стен продължи нататък, докато обмисляше докладите. После попадна на друго съобщение. Паническото купуване беше започнало. Както и запасяването. Из цялата планета. Навсякъде магазините, които продаваха консервирана храна и напитки, се опразваха. Горивата и готварското олио също се изчерпваха.