Шрифт:
След като хвърли бърз поглед на обстановката и установи, че всичко е спокойно, тя отвори вратата и пусна навън охраняваната от нея жена, която послушно чакаше на задната седалка.
Пазачът, който се грижеше за главния вход на Русенбад [12] , за разнообразие беше достатъчно буден да ги посрещне и няколко секунди по-късно министърът на интеграцията беше в сигурни ръце зад дебелите стени на Правителствената канцелария.
Ребека успя да изпие едно кафе в столовата и да мине набързо през тоалетната, преди да се върне при шофьора, за да провери дали всичко е наред за следващото транспортиране.
12
Правителствена сграда, където се помещават офисът на министър-председателя, Министерството на правосъдието и други офиси на държавни служби. — Б.пр.
Погледна часовника си. Още четиринайсет минути, после кратка разходка покрай кея до Арвфурстенския дворец [13] и среща с външния министър, който, за разлика от нейния обект, имаше цялостна охрана. Поне двама души, най-често повече. Цял отбор, точно както трябваше да бъде.
„Координатор на личната охрана“, така се наричаше сегашната и длъжност, вероятно защото охранител, който работи сам, не звучеше особено успокоително. Министърът на интеграцията се считаше за задача с умерена трудност за някого с по-малко от година опит в Охраната [14] , поне според нейния шеф. Оценка на опасността — от ниска до средна, според последните анализи. Освен това, може би по-важно, никой от по-старите колеги не искаше да поеме работата като координатор…
13
От шведски, Дворец на принца престолонаследник. От 1906 г. там се помещава Министерството на външните работи. — Б.пр.
14
Става дума за Националната служба за охрана, част от Шведската държавна служба за сигурност (СЕПО). — Б.пр.
Като излизаше от главния вход на Русенбад, тя успя да види как шофьорът бързо изгаси цигарата си във водосточната тръба до колата.
„Непрофесионално, помисли си тя раздразнено, но какво друго можеше да се очаква?“
За разлика от нея, той не беше истински охранител, а олекотен вариант, което спестяваше пари на държавата. Шофьор е малко допълнително образование и зле стояща бронежилетка, назначен от транспортната служба на правителството, а не от спецслужбите. Беше двайсет години по-възрастен от нея и очевидно се затрудняваше да приема заповеди от някого, който беше по-млад, а освен това и жена.
— Десет минути — каза тя сухо. — Оставаш тук с колата, докато стигнем.
— Не е ли по-добре да отида до Арвфурстенс още сега? Обикновено е същински ад да се намери добро място за паркиране там.
Очакваше възражението. За шофьора, казваше се Бенгт, беше въпрос на принцип винаги да коментира инструкциите и. Около почти всяко изречение, което изтърсваше, горделиво кръжеше едно неизказано „малката“.
Сякаш възрастта и пола автоматично го правеха експерт по лична охрана.
Очевидно едноседмичното му обучение не го бе научило, че назад е сигурно, а напред е непозната територия и съответно има по-голям риск. Идиот!
— Чакай тук, докато ти кажа да потеглиш! — отсече тя, без да разяснява решението си. — Въпроси?
— Не, шефе — измърмори той, без да се старае твърде много да скрие недоволството си.
Как може на някои мъже да им е толкова трудно да приемат жена за шеф?
Или се опитваха да те поучават и да поемат контрола, като Бенке [15] , или още по-зле, да прибягват до намигвания и дребни коментари за сексуалния ти живот — или липсата на такъв.
И да предлагат собствените си услуги, без значение имаш ли венчална халка, или не… А ако си достатъчно глупав да се оплачеш на шефа, бързо се оказваш навън, на студено. Беше ставала свидетел на доста такива примери.
15
Умалително на Бенгт. — Б.пр.
Тя самата имаше принцип никога да не излиза с колеги. Да се комбинират професионалния и личния живот беше твърде сложно. Не сереш там, където ядеш, точка.
Но факт беше, че тя всъщност не излизаше с никого като цяло. Може би самото излизане беше твърде сложно?
Сви рамене, за да се отърси от неприятните мисли. Точно сега работата беше приоритет номер едно.
Всичко друго можеше да почака.
Едва бяха стигнали до ъгъла на Правителствената канцелария, когато усети, че нещо не е наред. Когато преди няколко минути бе проверила пътя, на парапета към Норстрьом [16] се бяха облегнали трима души. Двама държаха рибарско оборудване в ръце, а ако се съдеше по облеклото на третия, той също беше рибар, макар и тя да не видя въдица. Така или иначе, никой от тях не изглеждаше да представлява директна заплаха.
16
Река в Швеция, свързва ез. Меларен с Балтийско море и минава през центъра на Стокхолм. — Б.пр.
Но когато заедно с охраняваната и с постоянно бръщолевещия и асистент се приближиха към мястото, където стоеше триото, тя забеляза промяна в езика на тялото на мъжете. Инстинктивно бръкна под якето си с дясната ръка, положи палец върху дръжката на пистолета и провери с пръсти телескопичната палка и радиостанцията, които бяха закрепени за колана и.
Двама от мъжете се завъртяха и направиха две бързи крачки в тяхна посока. Единият разгъна някакъв транспарант, който вдиша пред себе си, а другият вдигна ръка, сякаш за да хвърли нещо.
— Швеция защитава убийци, Швеция защитава убийци! — крещяха мъжете, докато напредваха към министъра.
Ребека реагира светкавично. Натисна алармения бутон на радиостанцията, с един замах извади палката и я разгъна в пълната и дължина, след което нанесе удар право през агресивно приближаващия плакат. Усети как палката срещна нещо твърдо и видя как нападателите отстъпиха назад, временно извадени от равновесие.
— Обратно в колата — изкрещя тя на министъра на интеграцията, като едновременно с това я издърпа зад гърба си. С палката, вдигната в готовност над рамото, тя заотстъпва рязко към колата, все още стиснала здраво министъра за ръката.