Тя хвана оръжието с две ръце, издърпа затвора, после още веднъж.

Два малки зелени учебни патрона излетяха навън, отскочиха от решетката и после се провряха между пролуките надолу към покрива на двайсет метра под тях.

Тя свали пистолета на нивото на талията, но така че все още да е насочен към него.

Истински патрон… — каза тя и кимна към оръжието. — В случай че се чудиш. Между другото, приключих и с хапчетата, и с кафето… — добави тя. — Някой ми каза, че не било добре за мен…

Устата му се превърна в черта.

— Разбирам…

Той я огледа за няколко секунди.

— Какво беше това, което…?

— О, една малка подробност. Незначителна дреболия, която успях да напипам чак след няколко дни…

Той не отговори, а само продължи да я изучава.

— Трезорът, разказът ти, снимките, всичко се връзваше перфектно. Всички парчета от пъзела пасваха съвършено по местата си, а разказът на Туре Шьогрен в Кралската библиотека свърза и последните нишки. Както казах, всичко беше перфектно…

— Но?

— Перфектно, стига да не беше името…

— Мисля, че не разбирам съвсем… — той наклони главата настрани.

— Туре разказваше малка странична история и взе че ме нарече с друго име, но после бързо и учтиво се поправи. Малка досадна грешка на езика, това беше всичко. Имаше само един проблем… Така и не бях казала на Туре как се казвам, значи той трябва вече да го е знаел. Знаел е как изглеждам, че ще се появя в библиотеката и ще се интересувам от програмата за ядрено оръжие. Единственият, който знаеше това, беше ти.

— И това беше достатъчно, за да станеш подозрителна?

— Това заедно с факта, че все повече се убеждавах, че някой подслушва телефона ми. Следеше къде се намирам и с кого контактувам. Накрая получих малко помощ от стар приятел…

— Аах…

Той помълча няколко секунди, изглежда размишлявайки.

— Сандстрьом, нали така?

— В момента се казва Ал-Хасан.

— Естествено…

— Няма ли между другото да попиташ дали е жив, чичо Таге? Не, то се подразбира, експлозията в плевнята е била част от плана ти. Начин да го отделиш от нахлуването в Крепостта. Манге смени харддиска с бомбата точно както беше уговорено, но за всеки случай се погрижи зарядът в раницата да не може да се задейства.

Тя погледна нагоре към часовника на НК.

— Преди три минути той изпрати цялата информация от харддиска на всички новинарски медии…

Самер кимна бавно.

— Човек на моята позиция трябва винаги да е подготвен да бъде предаден. Винаги има някой по-млад, по-настървен, който чака шанса си. Досега благополучно успявах да се справя с такива преврати. Но Сандстрьом не беше в списъка. Струваше ми се твърде боязлив за такъв вид борба за власт. Твърде мекушав…

Тя сви рамене.

— Страхът може да е силна движеща сила…

— Безспорно, но план като този изисква някой значително по-силен, някой, който има това, което на Сандстрьом му липсва…

Той я изгледа продължително.

— Очевидно го е намерил. Ти знаеше какво се случва, Ребека, и въпреки това продължи да играеш. Остави ме да дърпам конците и да те върна обратно в охранителния екип. Да те поставя най-отпред на кортежа, за да…

Той поклати глава.

— Застреля собствения си брат, за да се добереш до мен… — тонът му звучеше почти впечатлен. — Очевидно съм подценил целеустремеността ти, Ребека. Баща ти имаше…

— Не говори за баща ми! — изръмжа тя и вдигна пистолета към лицето му. — Ти ме манипулира, използва спомените ми за татко, за да ме накараш да ти се доверя. Да те харесам…

Тя притисна пръст до спусъка.

— Но няма никакъв чичо Таге, никакъв Андре Пелас, Джон Ърнест или тайни мисии за Въоръжените сили… — пулсът биеше в слепоочията и. — Никаква конспирация, никакво Улоф Палме оръжие, фалшиви паспорти в забравен банков сейф. Има те само теб. Стар мъж и купчина лъжи. Чичо Таге… Дори и името е подигравка, сякаш си ми се присмивал. Tage Sammer — Game Master.

Тя изплю последните думи.

— Всичко, което се случи, беше част от плана ти. Хенке, аз и всички други бяхме просто пионки. Поне двама различни работодатели, отчаяно нуждаещи се от помощ. Блек с директивата за съхранение на данни, Кралският двор с популярността си. А може би и други зад тях, които искат по-строго законодателство, повече ресурси, повече възможности за наблюдение…

Тя снижи бавно оръжието. В далечината се чуха сирени.

— „Грандхотел“ беше просто демонстрация, salespitch, за да покажеш какво можеш да постигнеш, каква власт притежаваш. А когато налапаха, ти ги изигра. Остави Хенке да открадне информацията от Крепостта, за да можеш самият ти да си я присвоиш. Да можеш да изнудваш PayTag, Блек и тайните им собственици, да не говорим за всички депутати… Информацията е новата валута.