— Да не прибързваме, мистър Блек. Ядосан сте, което е напълно разбираемо. Но не превръщайте приятел във враг заради това. Разберете, човек никога не знае кой ще се окаже крайният притежател на харддиска…

— Искате да кажете, ако първи успеете да се доберете до него?

— Ако нещата се развият така, мога още отсега да Ви успокоя, мистър Блек. Естествено, аз лично ще бъда гарант, че информацията ще остане в сигурни ръце. Че Вие и PayTag не рискувате каквото и да е…

— Аха, сега разбирам… И Вашите гаранции, естествено, имат цена…?

— Нищо на този свят не идва гратис, мистър Блек, и точно Вие би трябвало да знаете колко ценна може да бъде информацията, не е ли така?

— Предупреждавам Ви…

— Мислете внимателно, мистър Блек. Ако бях във Вашата позиция, щях да претеглям думите си със златни везни. И така, какво искахте да кажете?

— … нищо.

— Хубаво, изглежда вече се разбираме малко по-добре. Ще се обадя скоро и се надявам тогава да нося подобри новини. Засега дочуване.

— Откъде, по дяволите, знаеше…? — Хаселквистът разтърка китките си. — Че ни очакват, имам предвид.

Започваше постепенно да просветлява и птиците в гората наоколо вече бяха подхванали Абсолют смърчова гора 80 …

HP сви рамене, нахлузи си суитшърта и запрати храчка сред копривата.

— Беше усещане преди всичко. През цялото време някой сякаш беше крачка пред нас. Първо долу в тунела, после онзи хеликоптер. Като че от самото начало са знаели къде сме и са ни държали под око. Освен това получих предупреждение…

— И от кого?

— Ами от един приятел, може да се каже…

Той смачка на топка смърдящата на пикня униформа на техника, напъха я под една от седалките и извади цигара. Яростният приток на адреналин, който през последния час караше ръцете му да треперят като от паркинсон, вече беше утихнал. Хаселквистът все още не изглеждаше съвсем доволен.

— Но откъде взе нещата, електрическия пистолет, харддиска с личните номера… Кога успя да уредиш всичко?

— Имам стар приятел, който живее до „Скугсшюркогорден“…

HP сви длани около цигарата.

— Той може да изнамери почти всичко, стига човек да е готов да си плати — промърмори той с крайчеца на устата, докато се бореше със запалката. — Трябваше само да намина, да позвъня на вратата и да помоля учтиво. Нали ми казахте да измисля backup план…

Цигарата най-накрая се запали, той направи дълбока дръпка, след което изпрати дима към върховете на смърчовете.

Sweet!

— Какво ще стане с Джеф? — този път се обади Нора.

— Няма страшно, ще се оправи. Престъпни заплахи, нахлуване в частна собственост, малко агресивна съпротива в комбинация с насилие срещу служебно лице. Ако няма предишни присъди, ще се отърве с глоби. Макс два месеца затвор. На открито 81 … — добави той, тъй като тя изобщо не изглеждаше толкова облекчена, колкото се беше надявал.

Защо не можеше да се научи просто да си затваря устата!

— Но не разбирам защо… — изхленчи Хаселквистът. — Защо не ни хванаха много по-рано. Защо ни оставиха въобще да влезем в Крепостта?

— За бога, Кент, помисли малко — изръмжа Нора. — Какъв по-добър PR за PayTag от това да заловят група интернет терористи на местопрестъплението? Да покажат на света и на клиентите колко ефективна е системата им за сигурност и едновременно с това колко отчаяни и зли сме ние, противниците им? Ако не сте с нас, значи сте с терористите, този номер е сработвал и преди. Мамка му, как не се сетих още в началото…

Тя вдигна пръчка от земята и раздразнено направи няколко черти в чакъла.

— Директивата на ЕС за съхранение на данни сигурно ще профучи през всеки европейски парламент, също както законите за тероризма направиха след единайсети септември. После за PayTag ще остане само да осребрят печалбите. Водача създаде издирван терорист и го сдружи с още няколко удобни изкупителни жертви. Хора, чийто потенциал вече е изчерпан…

Тя нарисува напречни линии над чертите в чакъла, превръщайки ги в кръстове.