Поема покрай сградата, като поглежда набързо през светещите прозорци – неприятно `u е, че наднича, но трябва да намери Уилда. В една от стаите забелязва войник, вглъбен в някакви книжа. После зърва кухня със силно замъглени прозорци, в която разни хора се суетят насам-натам. Накрая стига до слабо осветен прозорец. Вижда се само малко легло и стол. Вратата към коридора е отворена. Отпред крачи пазач. На стола дреме медицинска сестра. Най-сетне съзира и Уилда. Момичето е в леглото. Кожата му е все така бяла и чиста. Но въпреки това Преша забелязва потрепването под завивката.

Тя се отдръпва от прозореца, плъзва гръб по стената и сяда на студената земя. Преша знае какво представлява ДНК. Тъкмо затова има лунички като майка си и бадемовидни очи като баща си. Оцелелите са променени, белязани чак до структурата на своята ДНК. Тъкмо затова бебетата, родени след Детонациите, не са Чисти. Но каква точно е връзката между двойната спирала на змиите и на ДНК?

Вдига поглед към небето. Звездите са затулени от пепелта. Съзвездието Сигнус е някъде там. Копнее да го зърне. Опитва се да си представи какво е да виждаш звездите всяка нощ, да ги приемаш за даденост. Но знае също, че моряците никога не са гледали на тях така, а са ги използвали за навигация. Дядо `u `u разказваше, че навремето хората са си пожелавали разни неща от звездите и че най-ярките от тях всъщност планети.

– Двайсет точка шейсет и две, четирийсет и две точка нула три, NQ-четири – прошепва на глас.

В следния миг става рязко. Навигация. Хората са намирали пътя си по звездите. Координатите 20.62, 42.03, NQ4 не съществуват само на небето. Биха могли да послужат за ориентир и на земята. Съзвездието Сигнус – дали няма купол на земята, който да отговаря на тези координати? Преша разбира само бегло от тези неща, но Брадуел има достатъчно познания.

Тя поема бързо надолу, право към каменната къща. Неусетно, започва да тича. Понася се толкова бързо, че палтото `u се разгръща. Краищата му плющят от двете `u страни като крила. Лебедът Бриджит, търсещ Сигнус. За миг си мечтае да полети.

Вижда овощната градина и светлината, която се лее през прозорците на къщата.

Щом приближава, чува гласове. Отначало `u хрумва, че може да са от записите на Финън, само че звучат прекалено силно и отривисто, за да е така. Накрая долавя гласа на Ел Капитан и ехото от гласа на Хелмут.

Отваря вратата и влиза. Брадуел стои до леглото, стиснал Финън под мишница. Ел Капитан и Хлемут са до него. Тримата разговарят напрегнато с гръб към нея.

На масата се вижда куп паяци роботи, изпратени от Купола – някои цели, а други на части.

– Какво става тук? – пита тя.

– Хванахме един – отвръща Ел Капитан.

– Един какво?

– Ела да погледнеш – обажда се Брадуел и се дръпва от леглото.

Преша пристъпва бавно напред.

Ел Капитан `u прави място.

– Приеми го като подарък.

На кушетката лежи войник от Специалните сили с превързана с бинт глава. Очите му са отворени, но замъглени. Има дълго и слабо тяло, краката му стърчат от матрака. Ръцете му са отрупани с различни приспособления и оръжия. А челюстта му е толкова масивна, сякаш е същество от друг вид. И може наистина е така. Той поглежда Преша и се усмихва.

– Здравей – казва тя.

Войникът се опитва да стане. На възглавницата има кръв. Но усилието се оказва непосилно и той се отпуска назад.

– Какво се е случило с него? – пита Преша.

– Това е Хейстингс – приятелят на Партридж. Вече е добре – обяснява Ел Капитан. – Наложи се да извадим от него паяците и бомбата. Направи го една от сестрите от общежитието. Беше малко нервна, но нямаше взрив. Така че, сме доволни. И ето го тук. Дойде по собствено желание. Сега е наш!

– Наш – припява радостно Хелмут, сякаш става дума за новородено.

Хейстингс затваря очи и започва да се унася в дрямка.

– Какво, по дяволите, ще правим с него? – пита Преша.

– Нямам нищо против тези мускули и оръжие да са на наша страна – отвръща Брадуел, – но се надявам да намерим и малко информация в голямата глава.

Ел Капитан свива рамене.

– Аз пък се гордея със себе си. Все пак той е нещо като трофей, нали така? – Той скръства ръце на гърдите си.

– Влезе задъхана – отбелязва Брадуел. – Какво е станало?

– Докато бях навън, ми хрумна нещо.

– Какво? – пита Брадуел.

– Къде може да е скрита формулата. Стрелям малко наслуки, но... – Тя взима един паяк и го слага на дланта си. – Звездите се използват за навигация. Двайсет точка шейсет и две, четирийсет и две точка нула три, NQ-четири – може да са ориентири за някой, който се намира на земята. Въпросът е има ли купол – но не какъв да е, а някое древно, важно и свещено място, което да отговаря на координатите на Сигнус.

Брадуел оставя Финън на масата. Казва му да им покаже съзвездието. От Финън се излъчва ярка светлина. В прашния въздух затрептяват звезди.