Играта
вернуться

де ла Моте Андерш
Шрифт:

Точно сега беше галеничката на шефовете и щеше да е необходимо нещо повече от слабите му подозрения, за да променят те отношението си. Ако не можеше да подкрепи усещането си с факти, то засега цялата работа трябваше да остане на заден план. Все пак си играеше с кариерата на един човек, а той трябваше най-добре да знае, че в полицията вътрешните усещания бяха далеч назад в списъка с приоритети.

„Всички имаха своите тайни, защо Ребека Нормен да е различна?“ помисли си той, преди да започне доклада си.

* * *
Добре дошъл в Играта, HP!
На тази страница ще се информираш за някои основополагащи условия и правила за участниците.
Препоръчвам да ги прочетеш внимателно и да помислиш известно време, преди да решиш дали искаш да продължиш.
Разбираш ли?
ДА
НЕ

Да, да, схващаше, условия, правила, бла-бла и, много по-важно, още информация.

Точно каквото му трябваше!

Когато се прибра в малкия си двустаен на „Мария Трап“, той отвори широко всички прозорци в безрезултатен опит да раздвижи застоялия въздух вътре. Горчивото кафе от компютърния магазин още бълбукаше в стомаха му и той осъзна, че всъщност не е хапвал нищо след пиянския бургер снощи. Освен това дяволски му се пушеше. Половин смачкан пакет „Марлборо“, който след известно ровичкане намери под дивана, реши втория проблем и той блажено направи две дълбоки дръпки. Sweet!

След това, с цигарата в уста и без големи надежди, той щурмува хладилника. С изключение на две кенчета бира, резултатът беше плачевен, но за негова изненада заледената камера всъщност успя да предостави една замръзнала пирожка.

След като бе бомбардирал деликатеса с микровълни, сега седеше до кухненската маса и си играеше с телефона, като същевременно се опитваше да не си изгори езика с разтопеното сирене.

Беше лесно да се ориентира. Въпреки сравнително големия сензорен екран, на него имаше само пет икони. Телефон, календар, електронна поща, интернет и тази, която търсеше, Играта.

Натисна ДА и веднага се появи нов текст.

Добре дошъл в едно ново игрално измерение, един свят, където реалността е игра, а Играта — реалност.
Добре дошъл в най-интензивното преживяване на света!
Добре дошъл в Играта!

Той се подсмихна на бомбастичния тон на представянето и скролна с пръст към продължението.

Дефиниции
Участниците, които се състезават в Играта, се наричат
Играчи.
Избирани са след внимателен процес на подбор.
Всеки Играч получава различни Мисии от Водача, който ръководи Играта.
Мисиите, ако бъдат изпълнени правилно, носят определен брой Точки и освен това съответстващо количество американски долари, които се внасят в сметка, до която Играчът има свободен достъп.
Всички Мисии се документират от самия Играч с помощта на телефона, а в определени случаи и от предварително поставени Служители или други Играчи.
Всички видеоматериали са изключителна собственост на Играта и обработени клипове от тези материали се представят периодично, заедно с резултатите, в Страницата с класирането.
В края на всяка игрова сесия се определя Победител, който получава Възнаграждение.

HP сви вежди. Ако това беше шега, то тогава беше доста детайлно замислена.

Значи е бил избран за някакъв вид как-се-казваше… лайв игра? Това не беше ли от онези неща, с които се занимават разни бълнуващи готландци [30] със саморъчно направени ризници? Тийнейджърчета с вампирски зъби от куку-магазина, които си играят на Дракула в Блакан [31] ? Как, по дяволите, се беше забъркал в нещо такова?

На страницата имаше два линка. Той отвори първия, озаглавен „Правила на играта“:

30

HP вероятно мисли за ежегодния средновековен панаир, който се провежда на о-в Готланд в Швеция. Такива панаири обикновено са съпътствани от ЛАРП (Live Action Role Playing) игри, известни на български като ролеви игри на живо. — Б.пр.

31

Блакан е прозвище на стокхолмското предградие „Блакеберг“. Тук вероятно се намеква за нашумелия шведски роман с вампири „Покани ме да вляза“ на Йон Айвиде Линдквист, чието действие се развива в „Блакеберг“. — Б.пр.

„Правила на играта“
За да се гарантира на всички успешно игрално преживяване, трябва, както при всички игри, да съществува набор от Правила. Правилата са безусловни и не бива да се прекрачват при никакви обстоятелства.
Първо правило: Никога не говори за Играта с хора извън Игралната общност.
Второ правило: Водачът ръководи Играта, разпределя мисиите, възнагражденията и в определени случаи дори наказанията. Властта на Водача е абсолютна, всички негови решения трябва да бъдат изпълнявани и не могат да се обжалват.
Последствия
Нарушаване или неподчинение на Правилата води незабавно до Дисквалифициране и Отлъчване.

HP въздъхна, извади още една „Марлборо“, запали я и дръпна дълбоко. Дотук не беше разбрал много повече, отколкото знаеше в началото. Очевидно бе поканен да играе някакъв вид игра, която, учудващо, се разиграваше измежду обикновени хора. Но защо точно той?

Не че не обичаше игри, имаше „Counter-Strike“ и „World of Warcraft“ на компютъра и, разбира се, Guitar Hero за „PlayStation“. Но там не се налагаше да търчиш из града като проклето „Дюрасел“ зайче. От друга страна пишеше нещо за пари и възнаграждения…