А щом Играта свърши своето, за жертвата оставаше само да избере — станете клиент на ArgosEye и ще се погрижим за сигурността на тайните ви. Добрият стар рекет — Cosa Nostra goes cyberspace, така да се каже. Бизнесът щеше да се разрасне експоненциално и PayTag щяха да плачат от щастие заради сполучливата си придобивка.

Повишени приходи означаваха, че Играта щеше да продължи да расте, да набира нови Мравки и Играчи и по този начин да разшири както властта, така и клиентския си кръг. Растяща Игра щеше да означава по-големи усилия за укриването и, а с това щеше да се справи новата, по-силната ArgosEye, и така се почваше отначало.

Кръгът се затваряше, парченцата от пъзела си идваха по местата и логическата верига издържаше.

Както при всички конспирации, човек трябваше да се запита: Who benefited?

И тук отговорът беше прост:

Всички!

Но Анна Аргос беше започнала да се инати.

Начин да ги спре, беше казала Моника.

Анна беше човек на съревнованието и сигурно би предпочела да унищожи делото на живота си, отколкото просто да седи и да гледа, докато Филип и мениджърите предатели го превземаха.

Може би дори беше направила опит и бе претърпяла неуспех?

Затова ли беше напуснала страната?

Но твърде много неща бяха заложени на карта, за да я оставят да се измъкне. Докато Анна продължаваше да е жива някъде там, тя щеше да представлява риск.

А рисковете трябва във възможно най-голяма степен да се елиминират.

Entre Vincent, the Ladylciller, c други думи.

Мамка му, ама че шибана история!

Липсваше само едно парче от пъзела…

Хенрик HP Петершон.

Как се вписваше той самият в картинката?

Гневът и внезапно се завърна. Седмици наред си беше фантазирала как изглеждаше MayBey пред компютърния си монитор. Представяше си го почти като някакво чудовище с черно наметало и деформирано лице. Вместо това MayBey се оказа просто пристрастен към тренировките мъж с прекомерен тен и добре поддържана брадичка, който стоеше на турски диван в стая, изглеждаща като че беше взета от „Хиляда и една нощ“…

Тя обаче не се върза на отиграното му учудване…

— Нещо не си толкова отворен, Петер! Събираш куп глупости, с които те хранят чичо Сикстен и бедният ти малък презрян шеф. После избираш мен за мишена и отделяш няколко седмици, за да ме замеряш с всевъзможни лайна, и всичко това само за малко внимание в някакъв жалък клюкарски сайт. А сега искаш да се преструваш, че нищо не се е случило, за да не се разчуе нищо на работа? Очевидно не си толкова дързък IRL, колкото си зад клавиатурата, така ли е, MayBey?

Глад се втренчи в нея за няколко секунди. После пое дълбоко дъх и отвори уста.

В същия миг Пиер влезе обратно в стаята. Той размахваше малка бяла чанта с червен кръст.

— Ето я. Сори, Ребека, но партньорът ми я беше напъхал в шкафа в банята, вместо на правилното и място.

Той се настани на дивана до Ребека и започна умело да бърника из медицинските принадлежности.

— Извинете, прекъснах ви. За какво си говорехте?

Глад се наведе бавно към нея.

— Да, всъщност и аз се чудя същото… За какво, по дяволите, говориш, Нормен?

За няколко секунди той си втълпи, че някой го наблюдава.

Огледа се неспокойно наоколо, но с изключение на мъжа със слушалките малко встрани вагоните бяха празни.

Всичко беше спокойно.

Той притвори очи, пое дълбоко въздух през носа, след което го издиша бавно през устата. Потокът от мисли в главата му започна бавно да се забавя.

Анна, Венсан, Филип, Моника, Рилке и всичко друга. И накрая самият той. Ама че история…

Влакът спря при АГА 97 , но никой не слезе.

Прикритието му бе издържало чак до вечерта след погребението, така че всичко, което беше научил дотогава, трябваше да е вярно. После нещо се беше случило. Беше се появило някакво външно обстоятелство, което бе променило игралното поле. Стофе, нямаше друго разумно обяснение. Това, че Рилке го беше изпържила, или че той сам беше направил грешка, вече не му звучеше особено правдоподобно сега, след като се беше успокоил.