Тя отвори вратата на апартамента и използва случая, за да огледа бравата и рамката. Но точно както и по-рано нямаше следи от опит за влизане с взлом.

Заключи вратата след себе си и надникна във всекидневната. Матракът и завивките лежаха на пода, точно както ги беше оставила. Събра всичко на руло и пристегна целия куп с найлонов ремък.

Нямаше никакви планове да използва нещата повече, така че можеше направо да хвърли всичко долу в помещението за обемни отпадъци. Подходящ край на цялата тази афера.

Да се чука на матрак в празен апартамент с колега, при това прословут женкар, когото беше забърсала на служебно парти. Ситуацията едва ли можеше да бъде по-долна от това.

Тя остави рулото с матрака в хола и обиколи апартамента за последно. Вратата на спалнята беше затворена и щом я отвори, я посрещна полъх застоял въздух. Направи няколко крачки към прозореца, за да проветри, и беше изминала половината разстояние, когато осъзна, че тук вътре миришеше на още нещо.

Напомняше на афтършейв.

Беше ги помолил да го оставят на ъгъла пред един магазин „7-Eleven“, на доволно разстояние от хотела. Беше се оправдал, че има да пазарува. Горилата Елрой седеше на шофьорската седалка, а сестра му на мястото до него. HP и Филип Аргос бяха един до друг на просторната задна седалка.

— Трийсет хиляди терабайта, знаеш ли колко много е това? Естествено, че знаеш, Фарук, колко съм глупав. Почти забравих с кого разговарям! — засмя се леко Филип. — Това означава трийсет милиона милиарда байта, толкова информация тече по интернет всеки час поне според определени източници. Трийсет милиона милиарда букви, цифри или други знаци във всякаква възможни формации. Три хиляди часа нови клипчета в YouTube, над пет милиона блогпоста или туитвания. Две хиляди и петстотин нови потребителски профила в различни социални мрежи. Всичко това само за един незначителен час. Не е ли смайващо?

HP кимна. Смайване беше само началото.

Той се чувстваше зашеметен, почти леко надрусан.

— Повечето хора, политици и властимащи включително, нямат представа колко невероятно всеобхватен всъщност е информационният поток — продължи Филип. — Но ако някой посмее да спомене думата наблюдение, веднага се пораждат диви протести. Хората веднага се сещат за Агенцията за национална сигурност, NSA, FRA 68 или други държавни органи…

Той поклати глава.

— Всъщност този начин на мислене е напълно погрешен, поне в демократичните страни. Държавата обикновено се интересува какво нищожна група хора има да каже по даден, много тясно ограничен, въпрос. Големите компании, от друга страна…

Той махна с ръка към света извън колата.

— … се интересуват от мнението на почти всички, главно що се отнася до моделите на потребление и това как се възприемат скъпите им търговски марки. Този вид информация съществува навсякъде около нас, на практика цялата мрежа прелива от нея и защо? Ами защото повечето хора доброволно споделят тези сведения — или като кликнат на чекбокса под условията за използване на някоя страница, или пък още по-добре: като доброволно публикуват възгледите и предпочитанията си в някой от всички налични форуми. С други думи, модерният, свободолюбив човек, прегърнал идеята за поверителността на информацията, картографира сам себе си до най-малките лични подробности. Дори Джордж Оруел не би могъл да предвиди такъв сценарий…

Кратко изпиукване откъм колана на Филип сигнализира, че е получил съобщение, но мъжът така беше потънал в изказването си, че изглежда дори не го забеляза.

— Интернет е абсолютно затънал в информация, която хората си пробутват едни на други. Любими телевизионни предавания, филми или книги, религиозни и политически възгледи, какви коледни подаръци са взели на децата или какво са сготвили за вечеря. И защо? Ами защото почти всички от нас вътрешно копнеят за едно-единствено нещо.

— Признание — измърмори HP.

— Именно! Ставаме все по-зависими от това други хора да потвърждават колко сме умни, красиви или способни. Какво прекрасно съществуване водим с хубавите си съпруги или съпрузи и прелестни деца, колко щастлив ни се е получил тъкмо нашият живот. За разлика от другите, онези, които имат грешния вид чувство за хумор, ядат грешната храна, носят грешните дрехи, живеят в грешните жилища, отглеждат децата си по грешен начин или просто имат грешни възгледи за живота…

Той се наведе към седалката от страната на HP.

— До голяма степен всичко, което си струва да се знае, го има навън, нужно е единствено някой да филтрира потока според този тип информация, която интересува потенциалните клиенти.

HP кимаше все по-заинтригуван.

— Информационното предимство, което властите и управниците са имали почти четиристотин години, на практика е заличено. Информацията вече не се стича от горе надолу, ами във всички посоки. Хиляди и хиляди хора могат само за няколко секунди да влязат в пряка връзка едни с друга, без да се налага да молят за разрешение. Вече не съществуват стари истини, всичко може да се постави под въпрос, да се промени или да се отхвърли. Правилата на играта са се променили завинаги и тези, които не го осъзнават са обречени на провал, виж само Северна Африка.