— Не се страхувам от дупки — отвърна тя. — Какво означава това?

— Изпадаш в паника, когато си затворен в тъмни и ограничени пространства. Така го наричаме ние. Съжалявам. Как си? По-добре да влезем вътре. Нощницата ти е тънка и се притеснявам да не привлечеш нечие внимание. В тази част на Хоумленд живеят хора.

Чак сега думите му достигнаха до нея. Осъзна, че на практика е почти гола. Трябваше веднага да облече някакви дрехи. След това, ще се прибера вкъщи. Кимна и последва Тайгър. Той отключи вратата. Ели влезе вътре и се обърна. Замахна с крак и силно го ритна в пищяла. Младият мъж прокле и изръмжа срещу нея.

— За какво беше това?

— За всичко. Нямам страх от дупки. Имам клаустрофобия.

Той се намръщи.

— Не е ли едно и също?

— Върви по дяволите — каза тя и се запъти към спалнята на Триша. Знаеше къде е, от първата й визита в къщата. Тресна вратата зад себе си и тръгна към гардероба.

Взе клин, бюстие и широка тениска с надпис от някакъв рок концерт, на който Триша сигурно бе ходила. Пробва да обуе чифт от обувките на лекарката, но за съжаление, носеха различни номера. Щеше да остане боса. Грабна телефона от шкафчето до леглото, за да се обади вкъщи и да говори с Фюри. Погледна нервно към вратата, страхуваше се Тайгър да не влезе в спалнята и да я спре.

— Ели? — ядосано попита Фюри.

— Здравей, скъпи. Те ме отведоха принудително. Ти добре ли си?

— Къде си? — изръмжа той.

Тайгър изтръгна телефона от ръцете й и тресна слушалката. Погледна към Ели.

— Май нищо не си разбрала от целия разговор за миризмата и плячката, който проведохме?

— Просто исках да му кажа, че съм добре и да разбера как е той. Вие, момчета прекалявате, ако си мислите, че Фюри представлява някаква опасност за мен.

Тайгър повдигна вежди.

— Така ли? — Взе телефона. — Нека да видим дали сме прави?

— На кого се обаждаш?

— Джъстис.

Ели седна на ръба на леглото и се намръщи. Тайгър чакаше на телефона, загрижено присвил вежди. След малко затвори.

— Нещо не е наред. Джъстис не отговаря. След шестото позвъняване се включва гласовата му поща.

— Значи има ангажименти.

— Той винаги се обажда. — Тайгър набра друг номер. Изчака малко, лицето му пребледня, преди да затвори.

— Слейд също не вдига, а той винаги отговаря след третото позвъняване. Те и двамата влязоха вътре при Фюри. По дяволите. — Набра друг номер. След минута прокле и затвори. Подаде телефона на Ели. — Доктор Норбит също не вдига.

— Може би точно сега разговарят с Фюри и не могат да се обадят.

— Звънни у вас, поговори с него, за да разбереш как е, но не му казвай къде си. Можеш ли да го направиш?

Ели взе телефона.

— Това е глупаво.

— Просто говори с него. Познаваш Фюри. Разбери дали е добре. Попитай го къде са Джъстис и Слейд.

— После ще се чувстваш като пълен глупак, затова че ме караш да го направя.

— Ще поема риска. Обещаваш ли да не му казваш къде си?

— Добре — измърмори тя. Радваше се, че ще чуе Фюри. Тайгър малко преиграваше.

Фюри вдигна след първото позвъняване, ръмжейки името й. Беше толкова бесен, че Ели едва различи думата.

— Аз съм. Добре ли си?

— Къде си?

— Те се страхуват, че едно от лекарствата, които са ти предписани, ти действа зле и можеш да ме нападнеш. Добре съм. Джъстис и Слейд още ли са там?

— Къде си? — грубо изсъска той. — Кажи ми веднага, Ели.

Тя срещна загрижения поглед на Тайгър, трябваше да признае, че Фюри се държи странно.

— Скоро ще се прибера. Там ли са Джъстис и Слейд?

— Те са навън — изръмжа Фюри. — Ако не се върнеш при мен скоро, ще дойда и ще те намеря. Идвай си веднага! Не ме карай да те търся!

— Трябва да се успокоиш. Лекарите просто искат да видят как си. Ще си дойда веднага, след като се убедят, че всичко е наред.

— Идвам за теб — изсъска той и тресна слушалката.

— Фюри? — Тя шокирано поклати глава. — Той наистина е бесен. Каза, че идва за мен и затвори. Прозвуча ми, като… заплаха.

— По дяволите — простена Тайгър. — Започнал е да ловува, точно както се опасявах. Трябва да те измъкна веднага оттук. — Остави телефона и извади мобилния от джоба си. Отвори го и набра един номер. — Тайгър е. Джъстис и Слейд не отговарят. Те са при Фюри. Той е подивял от лекарствата и започва да преследва половинката си. Аз съм в къщата на доктор Триша Норбит с Ели. Искам да изпратите един екип в къщата на Фюри и още един — тук, за да я измъкнем от зоната на опасност — и затвори.

— Зоната на опасност? — ахна Ели. — Да не си полудял? Фюри е бесен, защото ме измъкнахте насила от къщи.

Тайгър посегна и хвана здраво ръката на Ели.

— Той е не само бесен. Той е полудял. Размърдай си задника. Твоята половинка е един от най-добрите преследвачи, които познавам. Трябва да те скрием някъде, където няма да те намери. — Изправи я на крака.

— Престани — извика тя и дръпна ръката си.

— Нека да ти припомня какво казах преди малко, ако не си успяла да ме разбереш. Лекарството, което е поел, потиска човешкото в него и животинското излиза наяве. Точно сега той е подивяло животно и ако съм прав, когато надуши аромата ти, ще те преследва, сякаш си плячка. А това означава, че ако те намери, ще те нападне.